Панамон не каза нищо друго за местонахождението им, нито за плановете си за Ший. Излязоха от долината с форма на подкова и навлязоха в източните покрайнини на равнините Стрелехайм, широко, равно пространство, простряло се на север и на запад. Местността непосредствено пред тях, простираща се успоредно на скалите и на гористата местност вляво от тях, беше изумително неравна. Човек не можеше да забележи това от долината, а го виждаше едва когато се изкачеше на високото. Имаше дори групи от малки дървета, а по-нататък, участъци от растящи нагъсто храсти, и… нещо друго, нещо неприсъщо за тази земя. И тримата го забелязаха едновременно. Панамон им даде сигнал да спрат, вперил изпълнен с подозрение поглед в далечината. Ший примигна от силната светлина на следобедното слънце и засенчи очите си с ръка. Видя множество странни, забити в земята пръти, разпръснати на няколко стотици ярда във всички посоки купчини от плат с различен цвят и парчета от блестящ метал или стъкло. Много трудно забеляза, че сред парчетата плат и останалите отломки се движеха множество черни, малки предмети. Накрая Панамон изкрещя на онези, които бяха пред тях, без да знае на кого вика. Останаха поразени от внезапно размаханите гарваново черни крила и от страхотните крясъци на обезпокоени птици. Черните предмети се оказаха лешояди, които се издигнаха бавно и неохотно и накрая се разпиляха в ярката светлина на слънцето. Панамон и Ший останаха като заковани на място, застинали в нямо изумление, а огромният Келцът се доближи с няколко ядра до мястото и се втренчи внимателно пред себе си. След миг се обърна и започна да прави резки движения към другаря си. Крадецът кимаше сериозно.
— Имало е някакво сражение — каза той отсечена — Онези там са мъртъвци!
Тримата се доближиха до зловещата сцена на битката. Ший отстъпи малко назад, внезапно обзет от страх, че безжизнените проснати тела можеха да бъдат труповете на приятелите му. Странните върлини вече се виждаха ясно, когато мъжете се доближиха на няколко ярда от мястото. Това бяха копия и дръжки на бойни знамена. Ярко блестящите парчета бяха остриета на мечове и ножове, някои изоставени от бягащите мъже, други все още стиснати в мъртвите ръце на покосените им притежатели. Купчините плат бяха мъже, неподвижните им, напоени с кръв тела отпуснат в смъртта се изпичаха бавно в ужасната горещина на нажеженото до бяло слънце. Ший започна да се задушава, когато зловонието на смъртта го удари в ноздрите, а ушите му доловиха бръмченето на досадни мухи, които кръжаха над човешките трупове. Панамон се обърна и се усмихна зловещо. Знаеше, че човекът от Вейл никога не е виждал смъртта толкова отблизо и това ще бъде за него урок, който никога няма да забрави.
Ший се бореше с желанието да повърне, което се надигаше в стомаха му и се насили да се придвижи с другите двама до мястото на полесражението. Неколкостотин трупа лежаха върху малкия участък хълмиста земя, проснати равнодушно в смъртта. От разпръснатите в безпорядък тела и от липсата на поне една по-голяма група от мъже, струпани на едно място, Панамон бързо направи извода, че битката е била продължителна и ожесточена до смърт — никой не беше молил за пощада и никой не беше проявил пощада. Веднага позна знамената на гномите, пък и никак не беше трудно да се разпознаят жълтите им жилести тела. Но едва след като разгледа отблизо няколко свити тела разбра, че противопоставящата ое сила е била съставена от воини елфи. Накрая Панамон се спря в средата на избитите мъже, без да може да реши какво да прави по-нататък. Покъртен, Ший се беше втренчил в касапницата. Движеше ужасения си поглед почти като робот от едно лице на мъртвец на друго, от гном на елф, от грозните открити рани към напоената с кръв земя. В този момент разбра какво точно е смъртта и се уплаши. В нея нямаше никакво приключение, никакво усещане за цел или избор, нищо, освен една ужасна погнуса. Остана потресен. Всички тези мъже бяха умрели заради някаква безсмислена причина, умрели може би без дори да знаят целта, за която са се били. Нищо не си заслужаваше такава ужасна сеч — нищо. Внезапно движение на Келцът насочи отново вниманието му към спътниците му и той видя как тролът вдигна паднало знаме, скъсано и окървавено, със счупена на две дръжка. Гербът изобразяваше разперено дърво, върху него корона, заобиколена от венец от клонки. Келцът изглеждаше много възбуден и направи няколко енергични знака с ръце на Панамон. Другият се намръщи и започна да се вглежда в лицата на труповете около него като се отдалечаваше от спътниците си във все по разширяващ се кръг. Келцът се огледа неспокойно наоколо и изведнъж задържа дълбоките си очи върху Ший, явно хипнотизирам от нещо, което беше видял на лицето на малкия човек от Вейл. Миг след това Панамон се озова до него, а широкото му лице беше помръкнало от неприсъща за него тревога.