— Безсмислено е да отричаш, че не е в теб! — Острият глас пронизваше злочестия мозък на крадеца. Знам, че е в теб и аз трябва да го взема. Безсмислено е да ми се противопоставяш. За теб битката приключи. Последният наследник на Меча отдавна е заловен и унищожен. Трябва да ми дадеш Меча!
Панамон Крийл беше загубил и ума, и дума. Нямаше представа за какво говореше огромното черно същество, но разбираше, че наистина няма никакъв смисъл да му го казва. Във всеки случай крилатото чудовище беше твърдо решено да ги унищожи, а времето за обяснения беше минало. Високият крадец вдигна лявата си ръка и поглади крайчетата на тънките си мустаци със смъртоносния шип. Усмихна се храбро и плъзна поглед към неподвижната фигура на огромния си спътник. И двамата инстинктивно усещаха, че това щеше да бъде битка до смърт.
— Не бъдете глупаци, простосмъртни нищожества! — Заповедта проехтя с остро свистене. — Вие изобщо не ме интересувате — интересува ме единствено Меча. Лесно мога да ви унищожа — дори и през деня.
Внезапно у Ший проблесна лъч на надежда. Веднъж Аланон беше казал, че силата на Носителите на черепи изчезвала на дневна светлина. Може би докато грееше слънцето те не бяха непобедими. Може би двамата закалени в боевете крадци ще имат някаква възможност. Но как можеха да се надяват да унищожат нещо, което не беше простосмъртно, а само дух на умряла душа, дух на едно безсмъртно съществуване, въплътен във физическо тяло? За секунди никой не се помръдна и после внезапно съществото направи крачка напред. Мигновено здравата ръка на Панамон Крийл извади със светкавична бързина меча от ножницата и крадецът се приведе за атака. В същия миг огромното тяло на Келцът направи няколко крачки напред и от неподвижна статуя се превърна в бойна машина с железни мускули, с вдигнат тежък боздуган в едната ръка, с дебели крака, напрегнати за нападение. Носителят на черепи се поколеба, горящите му очи се приковаха върху лицето на приближаващия се скален трол и за пръв път започнаха да изучават огромното същество по-отблизо. После пурпурните му очи се разшириха смаяно.
— Келцът!
Имаха само момент за размисъл откъде можеше Носителят на черепи да познава немия гигант — по-малко от миг на изумление и колебание в очите на съществото, и на недоумение в очите на Панамон Крийл. После огромният трол нападна със светкавична бързина. Боздуганът политна във въздуха, засилен от яката дясна ръка на Келцът и удари черното същество на черепите точно в гърдите, при което се чу ужасно изхрущяване. Панамон вече се беше втурнал напред и замахнал с шипа и меча към гърдите и гърлото на Носителя на черепи. Но отвратителното същество на Северната земя не можеше да бъде унищожено толкова лесно. То се беше съвзело след удара на боздугана, парира оръжията на Панамон с една завършваща с криви нокти ръка и го повали на земята. В следващия миг горящите очи започнаха да димят и от пронизващата им червена светлина се стрелнаха мълнии към замаяния крадец, който бързо скочи встрани. Те само се плъзнаха по него и се отклониха, но обгориха аленочервената му куртка и отново го повалиха на земята. Преди нападателят да може да открие целта си, за да нападне втори път, огромното тяло на Келцът се хвърли върху него и го повали тежко на земята. Дори относително едрото тяло на крилатото чудовище изглеждаше нищожно в сравнение с гигантската фигура на трола, когато двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха върху напоената с кръв земя. Панамон беше още на колене, разтърсваше замаяната си глава и се мъчеше да се съвземе. Осъзнавайки, че трябва да направи нещо, Ший се втурна към падналия крадец и го сграбчи отчаян за рамото.
— Камъните! — помоли го той горещо. — Дай ми камъните и ще мога да помогна!
Нараненото лице се вдигна за момент към него и после познатият гневен поглед пропълзя в очите му. Крадецът грубо отблъсна човека от Вейл.
— Млъкни и стой настрана — извика той и, залитайки, се изправи на крака. — Без номера, приятелю. Просто не се бъркай!
Взе падналия меч и се втурна да помага на огромния си спътник, като напразно се опитваше да нанесе силен удар на загърнатия в плащ Носител на черепи. Тримата дълго се биха ожесточено, хвърляха се, въргаляха се по неравното бойно поле и се мятаха като луди над застиналите тела на убитите гноми и елфи. Панамон беше по-слаб от другите двама, но беше пъргав и ужасно издръжлив. Отблъскваше и избягваше насочените към него удари, отскачаше чевръсто встрани, когато обитателят на Северната страна изпращаше червените пламтящи мълнии към него. Невероятната сила на Келцът доказваше, че е равностойна дори на силата на духа на Носителите на черепи и злото същество започна да се отчайва. Грубата кожа на трола беше опърлена и обгорена на много места от огъня, който я беше засегнал, но гигантът отърсваше от себе си мощните мълнии и продължаваше да се бие. Ший имаше огромното желание да помогне, но приличаше на джудже на фона на огромната им сила и размери, а оръжието му беше направо смехотворно за случая. Само да имаше камъните…