Накрая двамата простосмъртни започнаха да се уморяват от неспирните, неумолими атаки на съществото на духа. Ударите им престанаха да бъдат толкова резултатни и те бавно започнаха да осъзнават, че човешката сила не беше в състояние да унищожи сама съществото. Губеха битката. Внезапно храбрият Келцът се препъна и падна на едното си коляно. Мигновено съществото на черепите замахна с единия крайник, който удари с огромна сила врата на незащитения трол, спусна се до кръста му и го повали по гръб на земята. Панамон извика вбесен, замахна яростно срещу съществото, но ударът му бе парирай. В бързината той беше забравил да се предпазва и моментално стана уязвим. Пратеникът на Господаря на магиите нанесе злобен удар, с една ръка отклони ръката с шипа на крадеца, а присвитите му очи избълваха огнените си мълнии право в лицето и ръцете на безпомощния Панамон Крийл с такава сила, че той изпадна в безсъзнание. Носителят на черепи щеше да го довърши, ако Ший, забравяйки страховете ся при вида на надвисналата над другия сериозна опасност, не беше метнал копие към незащитената глава на нападателя, което го удари право в злобното лице. Завършващата с криви нокти ръка се вдигна прекалено бавно, за да може да се предпази от болезнения удар, после сграбчи потъмнялото от гняв лице и вбесеното същество се помъчи да дойде на себе си. Панамон продължаваше да лежи безпомощен на земята, но издръжливият Келцът отново беше на крака, притиснал съществото на черепите в агонизираща хватка. Стискаше силно главата му и се мъчеше да я смачка.
Само след секунди ужасното чудовище се изскубна от ръцете му. Ший се хвърли към Панамон Крийл и му викаше да стане. Пребитият крадец му отговори с нечовешки усилия, но отново се строполи на земята, заслепен и изтощен. Ший го молеше горещо, разтърсваше го, за да го извади от безсъзнанието, умоляваше го да му даде камъните. Сега само камъните могат да ни спасят, викаше отчаяно младежът от Вейл! Те са единствената ни възможност за оцеляване! Погледна към двете борещи се тъмни фигури и с ужас видя, че Келцът бавно губя надмощието си над съществото. След няколко секунди злото създание щеше да се освободи и всички те щяха Да са мъртви. Неочаквано Панамон му хвърли в ръката малката кожена торбичка и той отново държеше безценните камъни.
Малкият човек от Вейл скочи, отвърза бързо кожената торбичка и изсипа трите сини камъчета върху дланта си. В този момент Носителят на черепи се освободи от мощната хватка на Келцът в поднови битката, за да я приключи. Ший извика неистово. Протегна камъните към нападателя и се молеше удивителната им сила да му помогне. Ослепителният син блясък засия отвътре точно когато съществото се обърна. Носителят на черепи прекалено късно видя как наследникът на Шанара извлече силата на камъните на елфите и им вдъхна живот. Прекалено късно насочи към младежа от Вейл горящите си очи, които просветваха застрашително и изпускаха червените мълнии с обгарящия пламък. Ослепителната синя светлина блокира и разгроми атаката и с могъщ, ярък прилив на енергия се промуши и стигна до свитата пред нея фигура. Светлината удари неподвижното същество на черепите с остро пукане, сграбчи го здраво и започна да изцежда черния дух от тленната му обвивка. Съществото се гърчеше в агония и крещеше, изливаше ненавистта си към силата, която го унищожаваше. Келцът скочи на крака, грабна едно паднало на земята копие, огромното му тяло отстъпи назад с вдигнати високо ръце и с подскок заби острието в покрития с плащ гръб на съществото. Обитателят на Северната земя се раздруса ужасно, преобърна се, нададе последен вик и бавно се свлече на земята. Черното му тяло започна да се смалява и да се превръща в прах. След секунда изчезна. От него беше останала само купчинка черна пепел. Ший стоеше, без да помръдва, протегнал пред себе си камъните. Те продължаваха да осветяват пепелта с пронизващия си син блясък. После пепелта потръпна още веднъж и от средата й се надигна змиеподобен черен облак, който се издигна като тънка струя дим и се скри във въздуха. Внезапно синият блясък изчезна. Битката беше приключила. Тримата простосмъртни стояха изправени като статуи в тишината и празнотата на окървавената земя.