— Келцът току-що е забелязал нещо, което се движи в храстите на юг от нас От това разстояние не може да определи какво точно. Намира се точно на периферията на бойното поле, почти по средата между нас и гората. Извади камъните си и ги дръж под ръка, в случай че ни потрябват — нареди тихо другият, което ясно показваше, че се страхува да не би някой друг Носител на черепи да дебне в прикритието на храста и да чака залеза на слънцето, за да се опита да ги нападне неподготвени.
— Какво ще правим сега — попита уплашен Ший и сграбчи малката торбичка.
— Да го заловим, преди той да ни е заловил. Имаме ли някакъв друг избор? — отвърна раздразнено Панамон и направи знак на Келцът да го вдигне.
Покорният гигант се наведе и повдигна внимателно Панамон в люлката на двете си огромни ръце. Ший взе падналия на земята меч на крадеца и тръгна след бавно отдалечаващата се фигура на Келцът, който се насочи на юг с отпусната, спокойна крачка. Докато вървяха, Панамон не си затвори устата. Подвикваше на Ший да побърза, караше се на Келцът, че е много груб като носач на ранен човек. Ший не можеше да си наложи да се поотпусне и се радваше, че върви най-отзад. Оглеждаше се неспокойно и на двете страни, докато се движеха на юг и напразно се мъчеше да открие някакъв признак, който да им подскаже къде точно е опасността. С дясната си ръка стискаше здраво торбичката с безценните камъни, единственото им оръжие срещу силата на Господаря на магиите. Бяха на около стотина ярда от мястото на борбата с Носителя на черепи, когато Панамон внезапно им даде знак да спрат и се оплака от силни болки в раненото си рама Келцът внимателно положи товара си на земята и се изправи.
— Рамото ми няма да може да издържи на такова нехайно отношение — изстена Панамон Крийл сприхаво и погледна многозначително Ший.
В миг човекът от Вейл разбра, че сега му беше времето и мястото. Ръката му трепереше, докато разхлабваше връзките на торбичката и извади камъните. Секунда по-късно Келцът застана спокойно до непреставащия да се жалва крадец, с огромния боздуган в ръката. Ший бързо се огледа наоколо и закова поглед право в огромната група от храсти, намиращи се непосредствено вляво от другите двама. Сърцето му спря, когато част от храста се размърда почти незабележимо.
После Келцът се задейства. С остър скок се втурна напред, хвърли се в средата на храста и се скри от поглед.
ГЛАВА 20
След малко храстът заприлича на истинско свърталище на демони. От него се разнесе ужасно пронизителен писък и цялата маса от храсталаци се раздруса неистово. Панамон се мъчеше отчаяно де се вдигне на колене и викаше на Ший да хвърли големия меч, който вцепененият от ужас човек от Вейл продължаваше да държи здраво в лявата си ръка. Ший стоеше замръзнал на място, стиснал в дясната си ръка могъщите камъни на елфите, готов да ги използва всеки момент, и чакаше ужасен нападението, което несъмнено щеше да последва от непознатото същество в храста. Накрая Панамон падна по гръб безнадеждно изтощен, без да може да привлече вниманието иа Ший. От гъстите храсталаци се разнесоха още няколко писъка и после настъпи тишина. След миг се появи якият Келцьт, който продължаваше да държи тежкия боздуган в едната си отпусната ръка. В другата тролът стискаше здраво в желязната си хватка извиващото се и мятащо се тяло на един гном ловец. Жилестата му жълта фигура приличаше на детско телце до гигантското тяло на човека, който го беше заловил. Мяташе ръцете и краката ся на всички страни и те приличаха на заловени за опашките змии. Облечен беше в кожена куртка, ловни ботуши и колан за меч около кръста. Мечът липсваше и Ший правилно допусна, че боричкането в храстите е включвало и обезоръжаването на малкия тип. Келцът се приближи до Панамон, който отново беше успял да заеме седящо положение и предано му протегна борещия се пленник, за да го разгледа.