Когато стана толкова тъмно, че не можеха да бъдат сигурни в каква посока се движат, Панамон им даде знак да спрат на малко открито пространство сред огромни дъбове, преплетените клони на които образуваха рехав покрив. Орл Фейн беше вързан за един от високите дъбове, след което останалите трима се заловиха да запалят огън и да приготвят вечерята. Отпуснаха въжето, с което беше вързан Орл Фейн толкова, колкото да може да се нахрани. Панамон не знаеше къде точно се намират, но се чувстваше в достатъчна безопасност и затова беше позволил да запалят огън. Почти сигурен беше, че никой няма да ги следи през нощта. Едва ли щеше да бъде толкова спокоен, ако знаеше за опасностите, които криеха непроходимите гори около черните скали на Паранор. Четиримата мъже се намираха в съседство с опасните гористи местности, които окръжаваха Паранор. Добре, че участъкът от гората, в който бяха спрели да пренощуват, беше рядко посещавано място от любимците на Господаря на магиите и малко вероятно беше някой да се навърта насам. Ядоха мълчаливо, гладни и уморени след продължителното ходене през деня. Дори досадният гном от време на време преставаше да хленчи и ядеше лакомо с приведено към топлината на малкия огън лукаво жълто лице, а тъмнозелените му очи шареха неспокойно наоколо. Ший не му обръщаше внимание. Мислеше какво да каже на Панамон Крийл за себе си, за групата и най-вече за Меча на Шанара. Когато свършиха с яденето, той все още не беше решил това. Пленникът пак беше завързан за най-близкия дъб и му махнаха превръзката от устата, за да може да диша свободно, след като даде тържествено обещание, че няма пак да започне да вие и да крещи. После, след като се настани удобно до гаснещия огън, Панамон насочи вниманието си към човека от Всйл.
— Е, Ший, дойде времето да ми разкажеш всичко, което знаеш за този Меч — започна той оживено. — Никакви лъжи, никакви полуистини и нищо скрито-покрито. Обещах да помогна, но трябва да си имаме взаимно доверие, а не нещо подобно на отношението ми към този жалък дезертьор. Бях честен и откровен с теб. Бъди и ти такъв с мен.
И така. Ший му разказа всичко. Не смяташе да го прави, когато започна. Той наистина не знаеше каква част от истината трябва да му каже, но едното водеше към другото, второто към третото и преди да се усети, беше разказал абсолютно всичко. Разказа му за пристигането на Аланон, после за появата на Носителя на черепи, която принуди двамата братя да избягат от Шейдската долина. Разказа какво им се случи по пътя до Лий и за срещата им с Мениън, а после за ужасното им бягство през Черните дъбове до Кълхейвън, където се присъединиха към останалата част на групата. Пропусна подробностите от пътуването им до Драконовите зъби, много от които все още бяха неясни в съзнанието му. Завърши, като обясни как падна от Ръба в реката и бе отнесен до равнината Раб, където беше заловен от групата на гномите ловци. Панамон го слушаше, без да го прекъсва, с широко отворени от смайване очи. Келцът седеше до него неразгадаем и безмълвен. Грубото му, но интелигентно лице беше обърнато напрегнато към малкия човек от Вейл, от началото до края на разказа Орл Фейн шаваше неспокойно, стенеше и бръщолевеше нещо, докато слушаше заедно с другите двама, очите му шареха тревожно, сякаш очакваше самия Господар на магиите да се появи всеки момент.
— Това е най-изумителното нещо, което някога съм чувал — промълви най-после Панамон. — Всичко е толкова невероятно, че дори и на мен ми е трудно да повярвам. Но аз ти вярвам, Ший. Вярвам ти, защото сам се бих с това чудовище с черни крила там, в равнината и защото видях необикновената власт, която имаш над тези камъни на елфите, както ги нарече ти. Но виж, всичко това около Меча, че ся загубеният наследник на Шанара — де да знам? А ти самият вярваш ли, а?
— В началото не вярвах — призна бавно Ший — а сега не знам какво да мисля. Толкова много неща ми се случиха, че вече нито знам кой съм, нито в какво да вярвам. Във всеки случай трябва да намеря Аланон и другите. Те вече може и да са намерили Меча. Възможно е вече да имат отговора на цялата тази загадка за произхода ми и за силата на Меча.