Обърна се на една страна, взря се през тъмнината в спящата само на няколко стъпки от него фигура на Панамон Крийл. Оттатък, от другата страна на празното пространство можеше да чуе тежкото дишане на Келцът, което се сливаше със звуците на нощта в гората. Орл Фейн седеше, опрял гръб на дървото, за което беше завързан, а очите му светеха като очите на котка в тъмнината, втренчени неподвижно в Ший. Човекът от Вейл го погледа известно време, изнервен от втренчения поглед на гнома, но накрая се насили да отвърне поглед, затвори очи и след няколко секунди беше в прегръдките на съня. Последното, което си спомняше беше, че притисна малките камъни на елфите по-силно до гърдите си под куртката, чудейки се дали силата им ще продължи да го закриля и в дните занапред.
В сивотата на ранната утрин в гората Ший внезапно се събуди от дълга нестихваща врява, една безкрайна поредица от клетви, които развилнелият се Панамон Крийл бълваше жлъчна Крадецът вилнееше из лагера, изпаднал в необуздана ярост и ругаеше настървено, без да спира. Ший не можа веднага да разбере какво се е случило. Чак след няколко минути успя да прогони съня от очите си, след което се подпря на лакът и примигна сънливо. Имаше чувството, че е спал не повече от няколко минути, усещаше болка и умора в мускулите си, а мозъкът му беше замъглен. Панамон продължаваше да беснее в малкото празно пространство, а Келцът беше клекнал до един от големите дъбове. Тогава Ший забеляза, че Орл Фейн липсва. Скочи разтревожен на крака и разбра, че най-лошите му опасения са се оправдали. Въжето, с което беше вързан лукавият гном, беше разрязано на парчета, разхвърляни около дънера на дървото. Пленникът беше избягал и Ший беше загубил единствената възможност да открие Меча.
— Как е успял да се измъкне — попита ядосано Ший. — Мислех, че така стегнато си го вързал, че няма да може да се докопа до нещо, което да може да разреже въжето!
Панамон го погледна така, сякаш виждаше кръгъл идиот пред себе см и върху пламналото му от гняв лице се изписа възмущение.
— Я стига! Аз да не съм пълен глупак! Разбира се, че го вързах далеч от всякакви оръжия. Не само че го вързах за проклетото дърво, но и за по-сигурно му сложих превръзка на устата. А та къде си бил? Този малък проклетник просто е изгризал въжето и превръзката на устата си. Сега дойде ред на Ший да се втрещи.
— Говоря ти съвсем сериозно, уверявам те — продължи вбесен Панамон. — Въжетата бяха прегризали със зъби. Малкият ни приятел гризач се оказа по-изобретателен, отколкото подозирах.
— Или може би по-отчаян — заяви замислено младежът от Вейл. — Чудя се защо не се е опитал да ни убие. Имаше достатъчно основание да ни мрази.
— Колко жестоко от твоя страна да допускаш такова нещо — каза другият с насмешка. — Но щом питаш, ще ти кажа. Страхувал се е, че ще се събудим преди да ни е убил и тримата. Този гном е дезертьор — най-долнопробен страхливец. Не е имал смелостта да направи нещо друго, освен да избяга. Какво има, Келцът?
Огромният трол се беше доближил мълчаливо до приятеля си и беше направил бързо няколко знака, сочейки на север. Панамон с отвращение тръсна глава.
— Безгръбначната мишка е изчезнала в ранни зори — преди няколко часа. И което е по-лошо, избягал е на север, а хич не е препоръчително да го преследваме в тази посока. Освен това, много вероятно е да бъде открит от собствените му хора и да бъде очистен от тях. Те не биха приютили дезертьор. Ама я стига, прав му път, по-добре ще ни бъде без него, Ший. Пък и сигурно ни е лъгал за Меча на Шанара.
Ший кимна несигурно. Не беше убеден, че гномът ги е излъгал за всичко, което им беше казал. Колкото и лицемерен да беше, той звучеше убедително, когато твърдеше, че знае къде се намира Мечът. Самата мисъл, че той знае такава тайна, вбесяваше човека от Вейл. Ами ако беше тръгнал да търси Меча? Ами ако знаеше къде е той?
— Забрави цялата тази история, Ший — намеси се примирено Панамон. — Този гном се уплаши до смърт от нас. Единствената му мисъл е била да се спаси, Историята с Меча беше просто номер, за да не го убием, докато му се отдаде възможност да избяга. Погледни това. Толкова е бързал, че дори е забравил скъпоценната си торба.
Едва сега Ший забеляза торбата, оставена полуотворена на отсрещната страна на малкото открито пространство. Наистина беше странно, че Орл Фейн беше забравил скъпоценностите си, след като се беше подложил на толкова неприятности, само и само да ги убеди да ги вземат със себе си. Тази безполезна торба беше толкова важна за него, и въпреки това лежеше там забравена. Явно и съдържанието й беше вътре. Това личеше по малките издутини по нея. Ший се доближи любопитно и я изгледа с нескрито подозрение. Изпразни съдържанието й на земята. Мечовете, кинжалите и бижутата се изсипаха с подрънкване. Ший се загледа в предметите и усети огромното тяло на Келцът до себе си. Тъмното му безизразно лице беше надвесено над него. Стояха и изучаваха изоставените вещи на гнома, сякаш те криеха някаква загадъчна тайна. Спътникът им ги наблюдава няколко секунди, после измърмори ядно нещо, доближи се и се загледа в оръжията и бижутата.