Аланон вървеше мълчаливо, потънал в мисли. Разглеждаше захвърлените оръжия и знамена и само бегло поглеждаше към умрелите. Почти веднага Мениън откри пресни следи и започна да се движи механично по полесражението с очи, вперени в прашната земя. От разстоянието, на което се намираше, Флик не можеше да каже какво точно става, но планинецът май се върна по собствените си стъпки няколко пъти. Търсеше нови следи като с ръце засенчваше почервенелите си очи. Накрая се обърна на юг към гората и тръгна бавно към Флик с наклонена, потънала в мисли глава. Спря се до огромен храсталак и застана на едно коляно, явно разглеждаше нещо, което беше привлякло вниманието му. За миг любопитният човек от Вейл забрави отвращението си към полесражението и труповете по него и тръгна бързо напред. Тъкмо стигна до коленичилия мъж, когато Аланон, който стоеше в центъра на мястото на бойните действия, извика изненадано. Двамата мъже го погледнаха и видяха как огромната тъмна фигура гледаше надолу, без да откъсва погледа си, сякаш искаше да се увери, че не греши. После се обърна и тръгна към тях е широки крачки. Тъмното лице на мистика беше поруменяло от възбуда, когато стигна до тях. Отпуснаха се като видяха как познатата присмехулна усмивчица се разтегна в широка усмивка.
— Изумително! Наистина изумително! Младият ни приятел се оказа по-изобретателен, отколкото допусках. Ей там горе открих малка купчинка пепел — това е всичко, което остава от Носител на черепи. Никой простосмъртен не би могъл да унищожи това същество, освен силата на камъните на елфите!
— Значи Ший е някъде пред нас! — възкликна обнадежден Флик.
— Никой друг няма право да използва силата на камъните на елфите — потвърди думите му Аланон с кимване на глава. — Личи си, че тук се е развихрила ужасна битка. Има следи, които показват, че Ший не е бил сам. Но не мога да ви кажа дали тези, които са били с него, са приятели или врагове. Не мога да ви кажа и дали съществото от Севера е било унищожено по време на или след битката между гномите и елфите. Ти какво откри, планинецо?
— Много заблуждаващи следи, оставени от много интелигентен трол — отвърна Мениън сухо. — Направо ми е невъзможно да кажа каквото и да било, съдейки по следите. Но съм сигурен, че сред онези, които са преминали през това поле, е имало и огромен скален трол. Оставил е следите си навсякъде, но нито една следа не води нанякъде. Някои следи показват, че е имало някаква борба в тези храсталаци. Виждате ли онези прекършени клони и нападалите наскоро листа? Но по-важното е, че следите са на дребен човек. Биха могли да бъдат следи, оставени от Ший.
— Допускаш ли, че е бил заловен от трол? — запита Флик ужасен.
Мениън се усмихна на опасенията му и сви рамене.
— Ако е успял да се справи с някой от тези Носители на черепи, едва ли един обикновен трол би могъл да го затрудни.
— Камъните на елфите не са защита срещу простосмъртни същества — подчерта Аланон хладно. — Има ли нещо, което да показва накъде е тръгнал този трол?
Флик усети как сърцето му се сви от това, което чу. Ако Ший беше заловен от това странно същество, значи отново бяха стигнали до задънена улици.
— Открих и нещо друго — заяви Аланон след малка — Открих счупено знаме от рода на Елеседил — личното знаме на Ивънтайн. Може да е участвал в битката, Може да е бил взет за заложник и дори убит. Възможно е избитите гноми да са се опитвали да избягат от Паранор с Меча и да са били забелязани от краля на елфите и неговите воини. В такъв случай Ивънтайн. Ший и Мечът може да са в ръцете на врага.
— Сигурен съм в едно — прекъсна го бързо Мениън — Тези стъпки на трола и сборичкването в храсталаците са станали вчера, докато сражението между гномите и елфите е било няколко дни преди това.