Никой не продума през няколкото минути, в които наблюдаваха вражеския лагер. После Мениън докосна Аланон по рамото и се канеше да каже нещо, но друидът бързо сложи ръката си върху устата на изумения планинец и посочи към основата на склона, на който те лежаха скрити. Мениън и Флик надникнаха предпазливо надолу и изненадано забелязаха неясните фигури на гноми от охраната, които патрулираха долу. Изобщо не бяха предположили, че врагът щеше да си направи труда да постави охрана толкова далеч от лагера. Но той явно не поемаше никакви рискове. Аланон им направи знак да се отдръпнат от ръба на канарата. Веднага изпълниха нареждането му и го последваха, навътре между високите скали. Когато стигнаха до най-долната част на канарата, друидът наведе глава към тях и им каза сериозно:
— Трябва да бъдем много тихи — предупреди ги той, шепнейки напрегнато. — Там горе звукът от гласовете ни щеше да резонира в скалата и да проехти в равнината. Онзи патрул щеше да ни чуе.
Мениън и Флик кимнаха разбиращо.
— Положението е по-сериозно, отколкото си мислех — продължи Аланон, гласът му шепнеше дрезгаво в мрака. — Изглежда цялата армия на Северната земя се е струпала тук, за да удари Калахорн. Брона възнамерява да смаже мигновено всякакъв отпор на Южната земя, като раздели по-добре подготвените армии на Изтока и Запада, и да се справи с тях поотделно. Злото същество вече държи всичко на север от Калахорн. Балинор и останалите трябва да бъдат предупредени.
Замълча за миг, после погледна очаквателно Мениън Лий.
— Не мога да ви оставя сега — отвърна Мениън разгорещено. — Трябва да ви помогна да намерите Ший.
— При сегашното положение нямаме време да спорим кое е по-важно — заяви Аланон почти заплашително и размаха пръста си пред лицето на планинеца. — Ако Балинор не бъде предупреден, Калахорн ще падне, а след това и останалата част на Южната земя, включително и Лий. Вече е време да започнеш да мислиш за собствените си хора. Ший е само един човек, пък и в момента нищо не можеш да направиш за него. Но има какво да направиш за хилядите хора на Южната земя, които са застрашени да бъдат превърнати в роби от Господаря на магиите, ако Калахорн падне!
Гласът на Аланон беше толкова студен, че Флик усети как тръпки побиха тялото му. Усети как и Мениън до него настръхна ужасен, но Принцът на Лий не отвърна нищо на язвителното смъмряне. Принцът и Друидът се гледаха известно време в тъмнината без да мигнат, без да прикриват гнева си, впили очи един в друг. Накрая Мениън внезапно сведе поглед и кимна рязко. Флик въздъхна облекчено.
— Ще отида в Калахорн и ще предупредя Балинор — измърмори Мениън, а гласът му още беше заглъхнал от ярост — но ще се върна и ще ви намеря.
— Прави каквото щеш, след като изпълниш задачата си — отговори хладно Аланон. — Във всеки случай всеки опит да се върнеш през редиците на враговете ще бъде, най-меко казано, глупост. Флик и аз ще се опитаме да разберем какво се е случило на Ший и на Меча. Няма да го изоставим, планинецо, обещавам ти.
Мениън го погледна остро, с недоверие, но погледът на друида беше ясен и открит. Не лъжеше.
— Движи се близо до тези малки планини, докато — минаваш край разставените наблюдателни постове на врага — посъветва го тихо огромният странник. — Когато стигнеш до реката Мърмидън над Керн, прекоси я и влез в града преди разсъмване. Подозирам, че армията на Северната земя ще нападне първо Керн. Едва ли има някаква възможност градът да се защити успешно срещу сила с такива огромни размери. Хората трябва да бъдат евакуирани в Тирзис преди нашествениците да са успели да пресекат пътя за отстъпление. Тирзис е построен върху плато на гърба на една планина. Ако се отбранява както трябва, може да издържи всякакво нападение поне няколко дни. Така Дюрън и Дейъл ще имат достатъчно време да стигнат до родината си и да се върнат с армията на елфите. Хендъл би трябвало да може да осигури някаква помощ от Източната земя. Калахорн вероятно ще може да издържи достатъчно дълго, за да даде време на армиите на трите земи да се мобилизират и обединят за контранастъпление срещу Господаря на магиите. Това е единствената възможност, която имаме без Меча на Шанара.
Мениън кимна утвърдително, обърна се към Флик и му подаде ръка за сбогом. Флик се усмихна и я стисна сърдечно.
— Е, късмет, Мениън Лий.