И заобиколеният от водите на Мърмидън Керн, и сгушеният в планините Рън Варфлийт, изглеждаха трудно превземаеми и добре защитени. Въпреки това Граничният легион — безценната бойна машина, която от незапомнени времена беше защитавала успешно границите на Южната земя от всякакви нашествия — беше разположен в древния град Тирзис. Граничният легион винаги беше поемал главния удар на нападенията срещу расата на човека и винаги е бил на предната линия на отбраната срещу вражеския нашественик. Тирзис беше дал живот на Граничния легион на Калахорн и като крепост нямаше равен на себе си. Древният град Тирзис бил разрушен в Първата война на расите, но отново изграден, а после, с течение на годините, разширен, и сега беше един от най-големите градове в цялата Южна земя и най-силният град в северната й част. Замислен е бил като крепост, която да може да удържи на всяка атака на враговете — бастион от високи стени и извисяващи се назъбени крепостни валове, разположен на естествено плато върху непристъпна скала. Всяко поколение на гражданите му беше дало своя принос за построяването на града и всеки беше добавял по нещо към непристъпността му. Голямата му външна стена на ръба на платото била издигната преди повече от седемстотин години и разширила границите на Тирзис върху отвесната скала дотам, докъдето природата позволяваше. В плодородните равнини под крепостта се намираха засетите с култури площи, които изхранваха града, а черноземната почва беше подхранвана и поддържана от животворните води на голямата река Мърмидън, която течеше на югоизток. Хората бяха разпръснали домовете си из цялата околност и разчитаха на защитата на стените само в случай на нашествие. В продължение на стотици години след Първата война на расите градовете на Калахорн бяха отблъсквали успешно враждебно настроените им съседи. Нито един от трите града не беше завладяван от врага Легендарният Граничен легион никога не беше разгромяван в битка. Но Калахорн никога не се беше изправял пред такава многочислена армия като тази, изпратена от Господаря на магиите. Истинското изпитание на силата и на смелостта тепърва предстоеше.
Балинор погледна към далечните кули на родния си град със смесени чувства. Баща му беше велик крал и добър човек, но вече остаряваше. От много години командваше Граничния легион в непрестанните му битки срещу упоритите гноми — нашественици от Източната земя. Няколко пъти е бил принуждаван да води продължителни и скъпо струващи сражения срещу огромните троли на Северната земя, когато отделни племена са нахлували в земята му с намерението да завладеят градовете и да покорят народа й.
Балинор беше първороден син и естествен наследник на трона. Учил беше упорито под внимателното ръководство на баща си, а и хората много го обичаха — хора, чието приятелство можеше да бъде спечелено единствено чрез уважение и разбиране. Работил беше рамо до рамо с тях, бил се беше рамо до рамо с тях, учил седеше от тях и сега разбираше чувствата, които те изпитваха и четеше всичко в очите им. Обичаше земята си достатъчно силно и беше готов да се бие за нея, за да я удържи, както правеше в момента, както беше правил толкова много години. Командваше полк на Граничния легион и воините му носеха личния му герб — готвещ се за скок леопард. Те бяха основната част на цялата бойна сила. За Балинор най-важно от всичко беше уважението им към него и всеотдайността им. Беше се разделил с тях за месеци наред като замина по собствено желание с тайнствения Аланон и с групата от Кълхейвън. Баща му го молеше да не тръгва, да промени решението си. Но той вече го беше взел. Не беше човек, който може да бъде разубеден, дори и от баща си. Намръщи се и странно чувство на униние се загнезди в душата му, докато наблюдаваше родината си. Несъзнателно вдигна едната си ръка към лицето и студената метална ръкавица проследи белега, който се спускаше по дясната му буза до брадичката.