— Пак мислиш за брат си, а? — попита го Хендъл, макар че това беше по-скоро установяване на факт, отколкото въпрос. Балинор го погледна сепнато, после кимна бавно.
— Трябва да престанеш да мислиш за всичко това, разбираш ли — заяви джуджето с глас, който не търпеше възражение. — Той би могъл да се превърне в истинска заплаха за теб, ако продължаваш да мислиш за него като за брат, а не като за обикновен човек.
— Не мога така лесно да забравя, че неговата и моята кръв ни правят нещо повече от двама сина на един и същ баща — каза мрачно човекът от граничната зона. — Нито мога да пренебрегна, нито да забравя тези силни връзки.
Дюрън и Дейъл се спогледаха, без да могат да разберат за какво си говореха двамата. Знаеха, че Балинор има брат, но не го бяха виждали и не бяха чували да се споменава за него, откакто бяха тръгнали на дългото си пътуване от Кълхейвън.
Балинор забеляза смутените изражения на лицата на двамата братя елфи и се усмихна.
— Не е чак толкова страшно, колкото може би ви изглежда — успокои ги тихо той. Хендъл поклати отчаяно глава и в следващите няколко минута мълча — по-малкият ми брат Паланс и аз сме единствените синове на Рул Букхана, кралят на Калахорн — заговори Балинор без да го подканят и погледът му отново се зарея към града в далечината. — Като малки бяхме много близки, обичахме се така, както вие двамата се обичате. Докато растяхме си изграждахме различни възгледи за живота… различни характери, както всъщност трябва да е с всяка отделна личност, независимо от родствените връзки. Аз съм по-големият и съм следващият наследник на трона. Естествено, Паланс винаги е знаел това, но когато пораснахме, то ни раздели най-вече защото неговите идеи за управлението на страната не винаги бяха като моите… Трудно ми е да ви го обясня, разбирате ли.
— Не е чак толкова трудно — измърмори многозначително Хендъл.
— Е, добре де, не е чак толкова трудно — съгласи бе уморено Балинор, а Хендъл отговори разбиращо с кимване на глава. — Според Паланс Калахорн трябва да престане да служи като предна линия на отбрана в случай на нападение срещу хората от Южната земя. Той иска да разпусне Граничния легион и да изолира Калахорн от останалата част на Южната земя. По този въпрос изобщо не можем да постигнем някакво съгласие… За миг млъкна огорчен.
— Кажи им останалото, Балинор — гласът на Хендъл прозвуча ледено.
— Според подозрителния ми приятел, брат ми вече не е господар на самия себе си и говори тези неща, без да мисли. Съветва се с мистика Стенмин, човек безчестен по мнението на Аланон, който щял да доведе Паланс до собственото му унищожение. Стенмин убеждава баща ми и хората, че трябва да управлява брат ми, а не аз. Настрои Паланс срещу мен. Когато напусках града, брат ми вече изглеждаше убеден, че не съм подходящ да управлявам Калахорн.
— А този белег…? — попита тихо Дюрън.
— Спречкване помежду ни точно преди да тръгна с Аланон — отговори Балинор и поклати глава при мисълта за инцидента — Дори не мога да си спомня как започна всичко. В един момент, най-неочаквано, Паланс се разгневи, в очите му се четеше истинска омраза. Обърнах се, за да изляза от стаята, а той грабна от стената един камшик, размаха го срещу мен и краят му се — вряза в лицето ми. Това беше причината да се махна за известно време от Тирзис и да дам възможност на Паланс да дойде на себе си. Ако бях останал след тази случка, ние може би щяхме…
Отново замълча мрачно, а Хендъл хвърли на братята елфи поглед, който не остави у тях и капчица съмнение какво е щяло да се случи, ако братята бяха имали още една препирня. Дюрън се намръщи недоверчиво и се чудеше как е възможно някой да застава срещу човек като Балинор. По време на опасното им пътешествие към Паранор високият мъж от граничния район неведнъж беше доказвал смелостта си и силата на характера си и дори Аланон разчиташе много на него. Въпреки това брат му съвсем съзнателно и отмъстително беше застанал против него. Елфът изпита тъга към този храбър воин, който, връщайки се у дома, не можеше да намери спокойствие дори в собственото си семейство.