Точно зад исполинската Външна стена е разположен Граничният легион в множество дълги казарми, между които тук-там има сгради, използвани като складове за продоволствие и оръжие. Около една трета от състава на тази огромна бойна сила е постоянно на действена военна служба, а останалите две трети си стоят у дома със семействата си, отдават се на домашните си занимания като работници, занаятчии или търговци в града. Казармите са приспособени да подслонят цялата армия, ако се наложи. А това се е налагало, и то не само веднъж. Но в момента са само частично запълнени. Зад казармите, складовете и парадния плац, се издига втора стена от каменни блокове, която ги отделя от същинския град. Зад тази втора стена по продължение на чистите, лъкатушещи улици, се намират домовете и дюкянчетата на жителите на Тирзис. Всички сгради в града са построени от трудолюбиви ръце и гражданите му се грижат педантично за поддържането им. Зад тази втора каменна стена градът се простира почти по цялото възвишение на платото и стига почти до скалите, граничещи с южния подстъп. В тази най-отдалечена част на града е построена трета стена, която е входът към държавните сгради и кралския дворец. В нея се намират народният форум и множество живописни градини. Засенчените от дървета паркове около двореца са единственото залесено място сред иначе откритата и равна повърхност на платото с оскъдна растителност. Третата стена не е издигната със защитни цели. Тя просто отбелязва къде се намират държавната собственост, запазена за нуждите на краля, и парковете, които са достъпни за целия народ.
Балинор се отклони от историята на построяването на града и започна да обяснява на елфите, че Кралството на Калахорн е една от малкото запазили се просветени монархии в света. На практика то е управлявана от крал монархия, но в управлението участва и парламентарно тяло, съставено от избрани от народа на Калахорн представители, които помагат на владетеля да създава управляващите страната закони. Хората се гордеят много от управлението и от Граничния легион, в който повечето от тях или са служили навремето или служат сега. Това е страна, в която те могат да бъдат свободни хора, а за това ся заслужава човек да се бие.
Калахорн е земя, която отразяваше едновременно и миналото, и бъдещето. От една страна градовете са построени предимно като крепости, които да устояват на непрестанните нападения на военно-любивите съседи. Граничният легион е останка от по-далечни времена, когато новосъздадените страни били постоянно във война, когато националният суверенитет, превърнат в едно почти фанатично честолюбие, бил причина за продължителни битки, за ревностно охраняване на границите на страните, когато братството между народите на Четирите земи било само мираж в далечното бъдеще. Провинциалният, почти примитивен декор и архитектура не могат да се открият никъде другаде в бързоразвиващите се градове във вътрешната част на Южната земя — градове, в които по-просветените култури и по-малко войнствената политика започват да вземат превес Въпреки това именно Тирзис, градът с първобитните каменни стени и железните воини, охранява долната част на Южната земя и й дава възможност да се развива. Но има и признаци, които показват какво може да се случи в тази живописна земя, признаци, които подсказват за друга епоха и други времена, които не са чак толкова далечни. Хората са единомислещи и говорят за търпимост и разбирателство между всички раси и всички народи. В Калахорн, както в никоя друга страна в цялата закътана Южна земя, хората възприемат всеки такъв, какъвто си е и съобразно с това определят поведението си към него.
Тирзис е кръстопът на Четирите земи и през стените и земите му преминават представители на всички страни. Това дава възможност на жителите му да виждат разликите в лицето и в тялото, които външно отличават расите една от друга, и да разбират, че това е без значение. Гражданите на Тирзис се са научили да преценяват хората от различните раси по личните: им качества и душевност. Те никога не биха се втренчили изумено в някой скален трол гигант, нито биха го избягвали заради гротескната му външност. Тролите са нещо обикновено за хората в Калахорн. Най-различни гноми, елфи и джуджета редовно минават през тази страна, и, ако са приятели, те са добре дошли.