Балинор се усмихваше, докато разказваше за този феномен, който най-после беше започнал да се разпространява по всички земи. Чувстваше се горд, че неговият народ беше един от първите, които започваха да се освобождават от старите предразсъдъци и да търсят общ език за разбирателство приятелство. Дюрън и Дейъл го слушаха мълчаливо и се съгласяваха с него. Народът на елфите знаеше какво е да живееш сам в своя свят с хора, които не могат да излязат извън черупката на собственото си аз.
Балинор свърши разказа си и тримата другари излязоха от високата трева на равнината и навлязоха бързо в широкия път.
Шосето се виеше пред тях в тъмнината и ги водеше към ниско равно плато, което се чернееше на хоризонта. Вече бяха достатъчно близо, за да могат да видят светлините на разпрострелия се пред тях град и движещите се по полегатия каменен път хора. Входът на Високата външна стена беше рязко очертан от светлината на факлите. Огромните порти бяха отворени, придържани от смазани панти и охранявани от няколко облечени в тъмни дрехи часови. Във вътрешния двор грееше светлината на казармите, но не се чуваха обичайните смехове и шеги на мъжете, което се стори странно на Балинор. Гласовете, които достигаха до тях, бяха приглушени и неясни, сякаш всички се пазеха да не бъдат чути. Внезапно осъзнал, че нещо не е наред, високият обитател на граничния район се взря внимателно напред, но не успя да забележи нищо необичайно, освен необикновената тишина, и прогони опасенията си. Братята елфи вървяха мълчаливо след него, докато непоколебимият Балинор се изкачваше по стръмния път към потъналата в мрак скала. Отминаха ги няколко души и онези, които ги заглеждаха внимателно, се опулваха, явно ужасени при вида на Принца на Калахорн. Погълнат от пътя пред себе си, Балинор не забеляза втрещените им погледи. Но братята елфи не пропускаха нищо и се споглеждаха мълчаливо, предупредително. Имаше нещо сериозно, което явно не беше наред. Минути по-късно, когато тримата бяха стигнали платото, Балинор се спря, обзет внезапно от същото безпокойство. Взря се напрегнато в портите на града, после отново се загледа в затулените лица на минувачите, които ги отминаваха бързо и безмълвно в нощта, когато го разпознаваха. За миг тримата останаха като заковани на място без да кажат дума и наблюдаваха как малкото останали на пътя минувачи се скриха в тъмнината, оставяйки ги сами.
— Какво става, Балинор — попита най-после Дюрън.
— Ами и аз не мога да разбера — отговори принцът притеснен. — Вижте гербът на хората от охраната при портите. Никой от тях не носи герба на Граничния ми легион — леопард. Гербът им е сокол, знак, който ми е непознат. Пък и хората, забелязахте ли погледите им?
И двамата стройни елфи кимнаха едновременно. В проницателните им, леко скосени очи, беше изписан неприкрит ужас.
— Няма нищо — заяви кратко човекът от границата. — Това все още е градът на баща ми, а това са моите хора. Ще разнищим нещата докрай, когато стигнем в двореца.
Отново тръгна към огромните порти на Външната стена, а двамата братя го последваха. Високият принц не направи никакъв опит да прикрие лицето си, когато се доближи до четиримата въоръжени часови. Те реагираха по същия начин като изумените минувачи, които бяха срещнали по пътя. Не се опитаха да спрат принца и не си размениха нито дума. Но един от тях напусна поста си и бързо изчезна зад вратите на Вътрешната стена по улиците на града. Балинор и елфите минаха под сянката на огромната порта, която им заприлича на чудовищна каменна ръка, увиснала над тях в тъмнината. Преминаха през отворените врати и край застаналите нащрек часови и влязоха в двора, където се намираха ниските спартански казарми на легендарния Граничен легион. Само тук-там се виждаха светлини и казармите имаха вид на почти напълно изоставени. Няколко мъже се мотаеха из двора. Облечени бяха в куртки с герб с образа на леопард, но не бяха облечени в ризници и не носеха оръжия. За миг един от тях се опули, когато тримата се спряха в центъра на двора, после, смаян и невярващ на очите си, изкрещя силно на другите войници. Вратата на една барака се отвори и от нея се появи прошарен ветеран, който заедно с другите, се втренчи в Балинор и братята елфи. Издаде кратка заповед и войниците неохотно се заловиха отново със заниманията си, а той забързано се доближи до тримата.