— Господарю мой, Балинор, най-после се върна — възкликна воинът и го поздрави с лек поклон, застанал мирно пред командира си.
— Капитан Шийлън, радвам се да те видя — Балинор стаена здраво кокалестата ръка на ветерана. — Какво става в града?
Защо охраната носи герб със сокол, а не с готвещия се за скок леопард? — Господарю мой, издадена беше заповед за разпускане на Граничния легион! Само шепа от нас сме все още на служба. Останалите бяха върнати по домовете им!
Изгледаха мъжа, сякаш беше невменяем. Граничният легион разпуснат в момент, когато най-голямото нашествие застрашава Южната земя! И тримата мигновено си спомниха какво им беше казал Аланон — Граничният легион е единствената надежда, останала на хората от застрашените земи, Граничният легион трябва поне временно да задържи страховитата сила, събрана от Господаря на магиите. А сега какво? Армията на Калахорн разпусната по най-мистериозен начин…
— По чия заповед… — попита Балинор бавно и гневно.
— На вашия брат — бързо отвърна прошареният Шийлън. — Той нареди на собствената му охрана да поеме нашите задължения и заповяда легионът да бъде разпуснат до второ нареждане. Лордовете Актън и Месалин отидоха в двореца, за да молят краля да обмисли отново решението си, но не се върнаха. Не ни оставаше нищо друго, освен да се подчиним…
— Да не би всички да са си загубили ума — изкрещя вбесеният Балинор и сграбчи воинът за куртката. — А баща ми, кралят? Нима той не управлява вече тази страна и не командва Граничния легион? Какво казва той за цялата тази идиотщина?
Шийлън отвърна поглед и затърси думите на отговора, който се страхуваше да изрече. Балинор го раздруса яростно.
— Аз, наистина не знам, господарю мой — измънка мъжът и все още не смееше да го погледне в очите. — Чухме, че кралят бил болен и после, ни вест, ни кост от него. Брат ви се самопровъзгласи за временен владетел на трона в отсъствието на краля. Преди три седмици.
Балинор пусна мъжа, потресен и онемял, и се загледа в светлината на далечния дворец — дома, в който се беше върнал с такива големи надежди. Напуснал беше Калахорн заради една непоносима свада между брат му и него, но напускането му само беше влошило още повече положението. Сега той трябваше да се изправи лице в лице с непредсказуемия Паланс при условия не по негов избор, да се изправи пред него и да го убеди по някакъв начин, че е извършил лудост, като е разпуснал крайно необходимия Граничен легион.
— Трябва веднага да отидем в двореца и да говориш с брат си — угриженият, припрян глас на Дейъл го откъсна от мислите му. Загледа се за миг в лицето на младия елф и изведнъж си спомни за младостта на собствения си брат. Толкова трудно щеше да бъде да вразуми Паланс.
— Да, прав си, разбира се — съгласи се той почти механично. — Трябва да отидем при него.
— Не, не трябва да ходите там! — Острият вик на Шийлън ги задържа — — Всички, които отидоха, не се върнаха вече. Носят се слухове, че брат ти те е обявил за предател — открил бил, че си се съюзил със злия Аланон, мрачния странник, който служел на черни сили. Говори се, че ще бъдеш затворен и осъден на смърт!
— Ама че нелепост! — възкликна високият човек от границата, — Аз не съм предател, и дори брат ми знае, че не съм. Колкото до Аланон, той е най-добрият приятел и съюзник, който Южната земя някога е имала. Може да не се разбираме с Паланс, но той никога не би тикнал в затвора собствения си брат. Той няма тази власт!
— Ако баща ти не е мъртъв, приятелю мой — обади се предпазливо Дюрън. — Трябва да бъдем благоразумни сега, преди да сме влезли в очертанията на двореца. Хендъл е убеден, че брат ти е под влиянието на мистика Стенмин и ако това наистина е така, тогава ти може би се намираш в много по — голяма опасност, отколкото предполагаш.
Балинор замълча, после кимна в съгласие. Набързо обясни на Шийлън за надвисналата над Калахорн заплаха от предстоящо нашествие на Северната земя, като наблегна на увереността си в жизнено важната роля на Граничния легион за отбраната на отечеството им. После сграбчи силно рамото на ветерана и се наклони към него:
— Ще чакаш четири часа, докато се върна аз или дойде мой личен пратеник. Ако през това време не се появя лично или не ти изпратя някаква вест, потърси лордовете Гинисън и Фандуик. Граничният легион трябва да бъде незабавно свикан под знамената! После отиди сред хората и настоявай да поискат от брат ми открит процес за каузата ни. Той не може да откаже. Освен това изпрати вест на запад и на изток до народите на елфите и на джуджетата, и им съобщи, че сме задържани, аз и братовчедите на Ивънтайн. Запомни ли всичко, което ти казах?