— Къде е баща ми…?
Резкият въпрос на Балинор беше прекъснат от внезапно свистене и някакви скрити шнурове освободиха мрежа от кожа и въжета, която висеше над главите на неканените гости и сега бързо се спусна върху тях. Прикрепените тежести ги повалиха на пода ужасно слисани, без да могат да използват оръжията си, защото въжетата се затягаха около тях. От всички страни се разтвориха врати и тежките завеси бяха дръпнати рязко. Няколко дузини въоръжени мъже от охраната се нахвърлиха грубо върху съпротивляващите се пленници. Нямаше абсолютно никаква възможност да се измъкнат от грижливо подготвения капан, никаква възможност дори за кратка борба. Взеха им оръжията, най-безцеремонно вързаха ръцете им зад гърбовете и сложиха превръзки на очите им. Вдигнати бяха грубо на крака и много невидими ръце ги задържаха на място, без да им дадат възможност да мръднат. За миг настъпи тишина, а после се чуха приближаващите стъпки на някой, който спря пред тях.
— Много глупаво от твоя страна бе да се върнеш, Балинор. — разцепи леден глас мрака. — Знаеше какво ще ти се случи, ако отново те намеря. Ти си троен предател и страхливец заради това, което направи — предател на народа, на баща ми, а сега дори и на мен. Какво направи с Шърл? Какво направи с нея? Заради нея ще умреш, Балинор, кълна се! Свалете ги долу!
Ръцете ги завъртяха грубо, заблъскаха ги и ги повлякоха през залата, изведоха ги през една врата и ги помъкнаха по дълги стълбища, а после по коридор, който се виеше в лабиринт от чупки и завои. Стъпките им отекваха глухо върху влажните каменни стъпала. След това отново заслизаха по някакви стъпала и пак стигнаха до някакъв коридор. Усетиха миризма на застоял студен въздух и влага, процеждащи се от каменните стени и пода. Задвижен беше някакъв механизъм с тежки резета, чу се зловещо скърцане от приплъзването на старо желязо и някаква врага се отвори е трясък. Ръцете грубо ги завъртяха и изведнъж неочаквано ги пуснаха. Те паднаха замаяни на каменния под все още със завързани ръце и очи. Вратата се затвори и резетата шумно бяха плъзнати обратно на местата им. Тримата спътници слушаха безмълвно. Чуваха шум на стъпки, които бързо се отдалечаваха и накрая напълно изчезнаха. Чуваха металния звън на залостване, който при всяка следваща арата ставаше все по-глух и по-глух, докато накрая остана само шумът на собственото им дишане а дълбоката тишина на затвора им. Балинор се беше върнал у дома.
ГЛАВА 23
Приближаваше полунощ, когато Аланон приключи с дегизирането на намусения Флик и остана доволен от работата си. От висяща на кръста му торбичка друидът извади някаква странна течност, която втри в кожата на лицето и ръцете на човека от Вейл, докато тя не стана тъмножълта. С парче въглен промени чертите на лицето му и формата на очите му. Работата му беше чисто аматьорска, но в тъмнината Флик можеше да мине за едър, добре сложен гном, ако не го заглеждаха отблизо. Задачата беше опасна дори за изпечен ловец, а за неопитен мъж като него, който щеше да се опита да мине за гном, може би беше истинско самоубийство. Но друга възможност нямаше. Някой трябваше да проникне в този огромен лагер и да се помъчи да разбере какво се е случило на Ивънтайн, на Ший и на Меча, който им се изплъзваше. Изключено беше Аланон да слезе при гномите. Веднага щяха да го разпознаят, дори и при майсторска дегизировка. Така че задачата беше поверена на изплашения Флик, предрешен като том. Под прикритието на тъмнината той трябваше да се спусне надолу по склона, да премине край зорките патрули, да влезе в лагера, в който се намираха хиляди гноми и троли и там да разбере дали брат му или изчезналият крал на елфите са взети за заложници, и освен това, де се помъчи да научи нещо за местонахождението на Меча. И като капак на всичко, което още повече усложняваше нещата, човекът от Вейл трябваше да се измъкне от лагера преди пукването на зората. Ако не успееше да направи това, някой със сигурност щеше да открие в светлината на деня, че е дегизиран и той щеше да бъде заловен. Аланон помоли Флик да свали ловното си наметало и няколко минути се занимава с плата, като промени леко кройката и удължи качулката, за да прикрива по-добре лицето му. Когато свърши, Флик го облече и видя, че при плътно прилепнало до тялото му наметало, нищо друго не се вижда от него, освен засенчената част от лицето му. Ако не се доближаваше до истински гноми и не спираше да върви до зазоряване имаше доста голяма вероятност да научи нещо важно, да успее да се измъкне от лагера и да се върне при Аланон. Провери дали късият му ловен нож е здраво прикачен на кръста му. Той щеше да бъде жалко подобие на оръжие, ако му се наложеше да го използва в лагера, но все пак го поуспокояваше, че няма да е съвсем беззащитен. Стана бавно. Ниското му, добре сложено тяло беше загърнато в наметалото. Аланон го огледа внимателно и после завъртя глава.