През последния час времето се беше влошило. Небето представляваше плътна маса от движещи се потъмнели облаци, които закриваха изцяло луната и звездите и загръщаха земята в почти непрогледна тъмнина. Единствената светлина, която се виждаше наоколо, идваше от горящите огньове на вражеския лагер. Пламъците се засилиха от внезапната поява на силен северен вятър, който виеше свирепо и фучеше през Драконовите зъби, после се понасяше поривисто към откритите равнини под тях. Приближаваше буря, която твърде вероятно щеше да ги застигне преди настъпването на утрото. Мълчаливият друид се надяваше, че вятърът и тъмнината ще осигурят на дегизирания човек от Вейл допълнително прикритие от очите на спящата армия. Огромният мистик даде няколко кратки наставления на Флик преди тръгване с къси, недовършени изречения. Обясни му как е организиран лагерът, като му припомни начина, по който е разположена охраната в периметъра на основната част на армията. Каза му да търси знамената на вождовете на гномите, матурените и тролите, които несъмнено щеше да открие някъде в центъра на лагера. На всяка цена трябваше да избягва разговори с когото и да било, защото начинът, по който говори, веднага щеше да го издаде, че е от Южната земя. Флик слушаше внимателно, сърцето му биеше лудо и вече мислено беше решил, че е невъзможно да остане неразкрит. Но верността към брат му беше прекалено голяма, за да позволи на здравия разум да се намесва, когато сигурността на Ший беше застрашена. Аланон приключи с кратките си наставления, като обеща, че ще му гарантира безопасно преминаване през първата линия на охраната, която беше поставена в основата на този скат. Даде му знак да мълчи и му кимна да го последва.
Излязоха от укритието на високите камъни и се спуснаха през тъмнината към откритата равнина. Толкова тъмно беше, че Флик не виждаше почти нищо и се наложи стабилният друид да го води за ръка. Стори им се, че са вървели безкрайно дълго, докато излязат от криволичещия лабиринт от скали, но накрая отново видяха огньовете на вражеския лагер, които горяха в тъмнината пред тях. Флик беше ожулен и насинен от слизането от планинските възвишения, краката го боляха от напрежението, а наметалото му се беше скъсало на няколко места. Тъмнината се издигаше като непробиваема стена между тях и огньовете и Флик не можеше нито да види, нито да чуе охраната, която знаеше, че е там. Аланон не каза нищо, но пролази обратно в укритието на скалите и започна да се ослушва, проточил леко врат напред. Двамата останаха няколко минути без да се помръднат, после внезапно Аланон стана, махна на Флик да остане на мястото си и безмълвно потъна в нощта.
Останал сам и уплашен, малкият човек от Вейл се огледа тревожно, защото нямаше представа какво става. Допря пламналото си лице до студената повърхност на камъните и си преповтори на ум какво трябва да направи, когато стигне до лагера. Нямаше някакъв точно определен план, който да следва Трябваше да избягва да се заговаря с когото и да било, да не минава близо до когото и да било и да стои настрана от светлината на огньовете, защото тя можеше да разкрие лошата му дегизировка. Пленниците, ако изобщо бяха там, щяха да се намират в охранявана палатка близо до центъра на лагера, така че първата му задача е да намери тази палатка. Намереше ли я, щеше да се помъчи да надникне вътре, за да види кой е там. После, ако успееше да свърши всичко това, което му се струваше крайно невероятно, щеше да тръгне обратно към склоновете, където щеше да го чака Аланон и те заедно щяха да решат какво да правят по-нататък.
Флик поклати безпомощно глава. Знаеше, че никога няма да може да се измъкне с тази дегизировка. Нито имаше талант, нито беше достатъчно умен, за да може да надхитри някого. Но след изчезването на Ший в Драконовия ръб той коренно се беше променил. Предишният му песимизъм и безкомпромисната му практичност бяха изместени от отчаяние и някакво странно чувство на абсурдност. Светът, който познаваше, така се беше променил през последните няколко седмици, че той вече не беше способен да се отъждествява с предишните си ценности и разумно поведение. Времето беше загубило почти всякакъв смисъл през тези изтощителни, безкрайни дни на бягство и криене, на схватки със същества, които принадлежаха на друг свят. Годините, в които беше живял и раснал в спокойствието и уединението на Шейдската долина, бяха останали далеч зад гърба му. Забравени дни на ранната му младост. Единствените неизменни сили в преобърналия се наопаки живот през последните няколко седмици, бяха спътниците му и на първо място брат му. Но постепенно и те се разпръснаха един по един и накрая Флик беше останал сам, на ръба на пълното изтощение и психически срив. Собственият му свят се беше превърнал в някаква налудничава, неразрешима загадка от кошмари и духове, които витаеха около него, преследваха го и го докарваха до почти отчаяние. Присъствието на едрия Аланон не му носеше утеха. Огромният друид беше останал още от първата им среща една непробиваема стена на тайнственост и мистична сила с възможности, които по никакъв начин не можеха да бъдат обяснени. Хората от групата все повече и повече се сближаваха по пътя към Паранор и след това, но друидът продължаваше да се държи на разстояние от тях и да бъде потаен. Дори и това, което им беше казал за произхода си и за целите си не разбулваше тъмната пелена на тайнствеността, в която се беше обвил.