Когато всички от групата бяха заедно, властта на мистика над тях не изглеждаше толкова непреодолима, макар че той беше неоспоримата сила при опасното дирене на Меча на Шанара. Но сега, когато другите ги нямаше и изплашеният човек от Вейл беше останал сам с непредсказуемия гигант, Флик усети, че не може да се освободи от ужасното страхопочитание, което той внушаваше, и което беше същността, на този странен мъж. Отново се замисли за тайнствената история на легендарния Меч и отново си спомни отказа на Аланон да разкаже на членовете на малката група цялата история за неговата сила. Рискували бяха всичко за дози изплъзващ им се талисман и въпреки това никой, освен Аланон не знаеше как може да се използва мечът, за да бъде сразен Господарят на магиите. Откъде знаеше Аланон толкова много за Меча?
Неочакван шум в тъмнината зад него накара ужасения човек от Вейл да скочи мигновено на крака с изваден и протегнат напред нож, готов за самоотбрана. Чу се хриплив шепот и огромното тяло на Аланон се приближи тихо до Флик. Силната му ръка го сграбчи за рамото и го привлече в прикритието на покрития с огромни камъни склон, където двамата приклекнаха предпазливо в тъмнината. За момент Аланон се вгледа изпитателно в лицето на човека от Вейл, сякаш преценяваше смелостта му и, прониквайки в мозъка му, четеше мислите му. Флик едва се насили да срещне проницателния поглед, а сърцето му биеше бясно едновременно от страх и възбуда.
— Стражата е избита — пътят е чист. Плътният глас сякаш се надигна от дълбините на земята. — Тръгвай, млади ми приятелю, и не оставяй смелостта и здравия ти разум да те напуснат.
Флик кимна леко и стана. Обгърнатото му в наметало тяло се измъкна бързо и крадешком от укритието на камъните и пое в тъмнината на голото поле. Мозъкът му престана да разсъждава и да задава въпроси, когато тялото му пое командването, а сетивата започнаха да преравят мрака за скрита опасност. Движеше се бързо към далечната светлина на огньовете, тичаше приведен, от време навреме се спираше, за да провери дали се движи в правилна посока и се ослушваше, за да чуе дали няма някой наблизо. Нощта го обгръщаше като плътна, непроницаема завеса, а притъмнялото, покрито с одеяло от огромни облаци небе, скриваше от погледа му дори луната и звездите. Единствената светлина идваше от огньовете на лагера пред него. Равнината беше гладка и открита, повърхността й — тревист килим, който заглушаваше стъпките на тичащия мълчаливо напред човек от Вейл. Почти нямаше храсти, които да нарушават равния терен, само едно-две тънки изкривени дървета се виждаха в необятната пустош. Никъде в тъмнината нямаше признаци на живот и единствените звуци бяха приглушеният вой на засилващия се вятър и собственото му тежко дишане. Огньовете в лагера, които в началото се виждаха като бледа оранжева мъглявина в подножието на планините, сега, с приближаването му, започнаха да придобиват конкретни очертания. Някои горяха с ярки пламъци, поддържани от добавяните в тях нови дърва. Други тлееха, почти угаснали, защото онези, които ги бяха поддържали, спяха непробудно. Сега Флик беше достатъчно близо, за да чуе слабия шум от гласове в спящия лагер. Но те не бяха достатъчно ясни и той не улавяше отделните думи.
Измина почти половин час преди Флик да стигне до външните очертания на вражеските огньове. Спря приклекнал точно извън светлината, за да проучи разположението на лагера пред него. Хладният, носещ се от север нощен вятър раздухваше пращящите пламъци на огромните огньове и ги вдигаше в тънки облаци дим, който се виеше над откритите равнини по посока на човека от Вейл. Имаше втори обръч от часови, който обграждаше лагера, но той беше доста рехав разположен на големи разстояния. Хората от Северната земя не бяха сметнали за нужно да проявяват голяма бдителност толкова далеч от лагера. Часовите бяха предимно гном и ловци, въпреки че тук-таме Флик можеше да различи и огромните фигури на троли.