Поспря се малко, за да изучи странните, непознати му черти на тролите. Бяха различни на ръст, всички с дебели крака в тъмна кожа, подобна на дървесна кора. Изглеждаха груби и силно защитени. Часовите и останалите няколко будни войници от охраната стояха отпуснати или лежаха пред топлината на тлеещите огньове, завити в дебели наметала които покриваха по-голямата част от телата и лицата им. Флик остана доволен от това. Щеше да му бъде по-лесно да се прокрадне в лагера незабелязано, ако всички си останеха завити в наметалата А съдейки по засилващата се студенина на вятъра, температурата щеше да продължи да пада до изгрева на слънцето. Не виждаше много добре какво има зад външните огньове заради тъмните облаци и дима, който се издигаше.
От това място лагерът изглеждаше някак по-малък, отколкото от хребетите на Драконовите зъби. От положението си в момента Флик не можеше да види нещата в дълбочина, но изобщо не се заблуждаваше. Знаеше, че въпреки начина, по който лагерът изглежда от мястото, където беше приклекнал, той се простира на повече от една миля във всички посоки. След като минеше край вътрешната линия на охраната, той щеше да се прокрадва през хиляди спящи гноми и троли, край стотици огньове, които горяха достатъчно силно, за да разкрият самоличността му. През цялото време трябваше да избягва всякакви контакти с вражеските войници, които все още не спяха. Само една погрешна стъпка и той щеше да бъде разкрит. Но дори и да не се провалеше, той трябваше да определи торното място на пленниците и на Меча. Изпълнен със съмнения поклати глава и тръгна бавно напред.
Вроденото му любопитство го подтикваше да се приближи още малко до светлината на огньовете и да разгледа по-отблизо гномите и тролите, които бяха още будни. Но устоя на импулса, като си спомни, че няма никакво време за губене. През целия си досегашен живот беше живял на една и съща земя с тези две чужди раси и въпреки това те му изглеждаха като породи от друг свят, различен от неговия. По време на пътуването им до Паранор той беше имал няколко сблъсъка с коварните свирепи гноми, единият от които беше ръкопашен бой в подобните на лабиринт проходи в Централната кула на крепостта на друидите. Въпреки това не знаеше почти нищо за тях. Те бяха просто враг, който се беше опитал да го убие. Не беше научил нищо за тролите, които по природа бяха саможиви и обитаваха предимно северните планини и скритите в тях долини. Във всеки случай Флик знаеше, че армията е под командването на Господаря на магиите, а неговите цели бяха повече от ясни!
Изчака докато вятърът разнесе дима от горящите огньове между най-близкия патрул и него и тръгна с нехаен вид към лагера. Внимателно си беше избрал мястото за влизане, където всички войници спяха. Димът и нощта го прикриваха докато излезе от сенките и влезе в най-близкия до него кръг на огньовете. Минута по-късно стоеше в средата на потъналите в сън тела. Охраната продължаваше да се взира в тъмнината зад него, без да беше усетила бързото му преминаване.
Флик загърна плътно наметалото и качулката около тялото си, за да бъде сигурен, че всеки, който мине край него, в първия момент ще види само ръцете му. Под качулката лицето му беше бледа сянка. Огледа се бързо наоколо, но наблизо нямаше никакво движение. Дотук беше останал незабелязан. Пое дълбоко хладния нощен въздух, за да се успокои, после се опита да прецени разстоянието до центъра на лагера. Избра си посока, която смяташе, че ще го отведе право там, огледа се още веднъж, за да събере кураж и тръгна напред с твърди, отмерени крачки. Сега вече нямаше връщане назад.
Всичко, което видя, което чу и което изживя тази нощ, остана дълбоко запечатано в паметта му. То приличаше на някакъв странен, неуловим кошмар от образи и звуци, от същества и форми от друго време и друго място, които никога не са били в този свят и никога не биха могли да му| принадлежат. Нищо чудно нощта и носещият се от стотиците гаснещи огньове дим да бяха замъглили съзнанието му и породили у него чувството, че всичко това е било сън. Възможно е също това да беше резултат на един уморен, изтерзан от страх мозък, който никога не е допускал, че на този свят може да има подобни същества, и че броят им може да бъде безчетен.