Нощта минаваше, влачеше се в бавни минути и безкрайни часове, докато малкият човек от Вейл се промъкваше през огромния лагер, криеше лицето си от светлината на огньовете и вървеше неотклонно напред, с очи, които търсеха и изучаваха. Той предпазливо избираше пътя си през сгушилите се до огньовете хиляди спящи тела, които често се изпречваха пред него и всеки път възникваше опасност да го открият и убият. На моменти му се струваше, че е открит и ръката му бързо и безшумно посягаше към малкия ловен нож, а сърцето му спираше, изтръпнало в очакване на борбата за свобода на всяка цена. Отново и отново към него се приближаваха мъже, сякаш знаеха че той е натрапник, сякаш се готвеха да го спрат и да го разобличат пред всички. Но всеки път го отминаваха без да спрат, без да проговорят и Флик отново оставаше сам, забравена фигура сред сборището на хиляди.
Няколко пъти мина край група мъже, които си приказваха и се шегуваха тихо, скупчени около огньовете, търкаха ръцете си и извличаха от пращящите пламъци малкото топлинка против засилващия се студ на нощта. Два или три пъти те му кимнаха или му махнаха с ръка, докато се промъкваше край тях с ниско наведено лице, с плътно загърнато около тялото му наметало и той им отговори с леко помахване. Отново и отново изпитваше страх, че е сгрешил, като не е проговорил, когато е трябвало, че е отминал, когато не е трябвало. Но всеки път ужасното съмнение изчезваше, когато, продължил бързо напред, установяваше, че отново е сам.
Обикаля из огромния лагер с часове, но не откри никаква следа от Ший, Ивънтайн или Меча на Шанара. С приближаването на утрото започна да се отчайва, че няма да открие нищо. Минал беше покрай безброй много огньове, които тлееха и гаснеха с отминаването на нощта, заглеждал се беше в цяло море от спящи тела, някои с обърнати към небето лица, други целите увити в одеяла, и всички те му бяха непознати. Навсякъде имаше палатки със знамената на вражеските вождове, и гноми и троли, но пред тях нямаше поставена стража, по която да разпознае, че вътре има високопоставени личности. Няколко от тях беше проучил отблизо, с надеждата, че ще попадне на нещо, но не откри нищо.
Вслушвал се беше в откъслечни разговори между будни гноми и троли, като се мъчеше хем да не бъде забелязан, хем да е достатъчно наблизо, че да чуе какво си говорят. Но езикът на тролите му беше абсолютно непознат, а малкото, което разбра от езика на жилестите гноми беше безполезна информация. Сякаш никой не знаеше нищо за изчезналите двама мъже и Меча, сякаш те никога не бяха довеждани в лагера. Флик започна да се чуди дали Аланон не грешеше за следите, които бяха следвали през изминалите няколко дни.
Погледна притеснен заоблаченото нощно небе. Не беше сигурен за часа, но знаеше, че до края на нощта остават само няколко часа. За миг изпадна в паника, внезапно осъзнал, че можеше да не му остане достатъчно време да открие пътя си; обратно до мястото, където Аланон се беше скрил. Но бързо прогони опасенията си, като прецени, че в суматохата на пробуждащия се лагер той ще може да се промъкне бързо през сънените ловци и да се втурне към склоновете на Драконовите зъби преди изгрев слънце.
В един момент вдясно от него нещо прошумоля и в светлината на огъня се появиха четирима едри трола воини, и четиримата въоръжени от главата до петите. Говореха си нещо тихо, когато минаха край стреснатия човек от Вейл. Воден по-скоро от инстинкта си, отколкото от разума, Флик тръгна на известно разстояние след тях. Любопитен беше да види къде отиват в пълно бойно снаряжение след като все още беше нощ. Те се движеха под прав ъгъл на посоката, която дегизираният Флик беше решил да следва в лагера. Младежът от Вейл се криеше в сенките зад тях, докато те вървяха бавно покрай спящите войници. На няколко пъти минаха край затъмнени палатки, в които Флик смяташе, че ще влязат, но те ги отминаха без да спрат. Малкият човек от Вейл забеляза, че начинът на организацията на лагера в този район е по-различен. Тук имаше повече палатки, някои от които бяха високи и осветени и във вътрешността им се открояваха силуетите на движещи се мъже. Войниците, които спяха на студената земя, бяха по-малко, но затова пък имаше повече и по-многобройни патрули между добре поддържаните огньове, осветяващи откритите пространства между палатките. На Флик му беше трудно да остане незабелязан в тази по-силна светлина. За да избегне всякакви въпроси и да намали опасността да бъде разкрит, вървеше точно зад маршируващите троли, все едно че беше един от тях. Минаха край множество часови, които ги поздравиха и наблюдаваха, докато отминават, но никой не зададе въпрос на увития в наметало, влачещ се в края на малката група, гном.