Непохватно, без да си дава много сметка какво прави, планинецът започна да срязва с меча здраво вързаните ремъци. Сигурно е Ший, повтаряше си той несъзнателно, отново и отново, сигурно е Ший. Тролите и този непознат човек бяха преминали през толкова трудности, без да бъдат заловени, бяха толкова потайни… Накрая мечът преряза всички ремъци! Сигурно е Ший! Въжетата паднаха, наметалото се отметна и борещият се в него пленник изскочи отвътре.
Изуменият Мениън Лий изтри дъжда от примигващите си очи и се облещи. Спасил беше жена!
ГЛАВА 24
Жена! Защо им е трябвало на хората от Северната земя да отвличат жена? Мениън се загледа през проливния дъжд в ясните сини очи, които запримигаха колебливо. Във всеки случай не беше обикновена жена. Беше удивително красива — силно загоряла кожа покриваше нежните черти на овалното й лице, стройно грациозно тяло, облечено в копринени дрехи, а косата…! Никога не беше виждал такава коса. Въпреки че беше мокра и прилепнала по лицето й от проливния дъжд, тя падаше върху раменете и се виеше надолу на къдрави кичури, а странният й цвят имаше в сивотата на утрото тъмночервеникави оттенъци. За миг се захласна в нея, изпаднал в полутранс. После пулсиращата болка от раната му и от кървящия крак го върнаха към действителността и към ужасната опасност, която не беше отминала.
Стана бързо, залитна от болката в босите си ходила и по тялото му се разля невероятна умора. Помисли си, че всеки момент може да припадне от пълно изтощение. Мозъкът му се бори яростно няколко минути, докато се люшкаше почти като пиян, подпрял се на големия меч. Уплашеното лице на девойката — да, все още можеше да се каже, че е девойка — надзърташе към лицето му в сивата мъгла. После тя се изправи до него, подхвана го за ръка и му заговори с тих, далечен глас Той поклати глава и кимна глуповато.
— Всичко е наред, нищо ми няма. — Думите прозвучаха неестествено, когато заговори. — Бързо към реката — трябва да стигнем до Керн.
Отново тръгнаха през мъглата и дъжда. Вървяха бързо, на места се препъваха и залитаха върху хлъзгавата почва на мочурливите поляни. Мениън усети, че главата му започна да се избистря и силите му да се връщат. Девойката до него беше обвила с двете си ръце неговата ръка, и хем се подпираше на него, хем го подкрепяше. Проницателните му очи шареха в тъмнината около тях и търсеха някакви следи от дебнещите троли. Сигурен беше, че не са много надалеч. Внезапно ушите му доловиха нов шум — силното, лудо биене на Мърмидън, Водите й преливаха от дъжда, заливаха ниските брегове и препускаха стремително на юг към Керн. Момичето също чу шума и стисна здраво ръката му, за да го окуражи.
Минута по-късно стояха на върха на малко възвишение, което се издигаше успоредно на северния бряг. Устремените води на реката отдавна бяха наводнили ниските й брегове и продължава да се покачват. Мениън нямаше представа къде точно се пада Керн спрямо мястото, на което се намираха, но знаеше, че ако пресекат реката не там, където трябва, изобщо няма да успеят да стигнат до острова. Девойката изглежда усети несигурността му, хвана го за ръка и го поведе надолу по ниското възвишение, като се взираше в мрака отвъд реката. Мениън я остави да го води без да пита нищо и се оглеждаше неспокойно за преследващите ги троли. Дъждът започна да намалява, а небето да се поизчиства. Не след дълго бурята щеше да спре и да се проясни и двамата щяха да станат лесна плячка за упоритите им преследвачи. Мениън не виждаше никаква възможност да пресекат бързо реката.
Не можеше да се каже колко време младата жена го води покрай реката, но накрая тя спря и посочи извлечена на тревистия бряг малка лодка. Планинецът бързо пристегна меча на гърба си, двамата се качиха в лодката и се спуснаха по бързата река. Водата беше ледено студена и непоносимият студ от пръските на разпенени вълни проникна до мозъка на костите му. Гребеше като бесен през бурните води, които ги носеха надолу с неудържима сила и понякога ги обръщаха точно в обратната посока, докато се бореха да стигнат до другия бряг. Това беше една ожесточена битка между реката и човека, която сякаш нямаше да има край. В един момент съзнанието на Мениън се замъгли и скова.