Така и не му стана много ясно как приключи всичко. Спомняше си смътно, че някакви ръце се протегнаха, изтеглиха го от лодката и го поставиха на затревен бряг. После изпадна в бездиханен унес. Чу нежния глас на момичето, което му говореше нещо, после му причерня пред очите, всичко наоколо изчезна и изпадна в безсъзнание. Ту потъваше в мрак и сън, ту излизаше от тях, обладан от неприятно чувство за опасност, което пулсираше в уморения му мозък и настояваше да се надигне и изправи на крака. Но тялото му отказваше да се подчини и накрая изпадна в дълбок сън.
Когато се събуди, навън беше още светло и от тъмносивите облаци се сипеше равномерно тих ситен дъжд. Лежеше в топлото и удобно легло, беше сух и се чувстваше отпочинал. Наранените му крака бяха почистени и превързани, а ужасното надпрепускане с ловците от Северната земя — зад гърба му. Ситният дъжд удряше тихо по стъклата на прозорците, които пропускаха дневната светлина и тя падаше леко върху покритите тук-там с дървена ламперия каменни стени. Огледа подредената с вкус стая и веднага разбра, че това не е дом на гражданин от средна ръка, а на кралска особа. Върху ламперията имаше гербове и шлемове, които Мениън знаеше, че принадлежат на кралете на Калахорн. За известно време планинецът полежа безшумно и разглежда стаята спокойно и отпуснато, като даде време на съня си да го напусне, а отпочиналият му мозък напълно да се пробуди. Видя сухи дрехи на стола до леглото и тъкмо се канеше да стане и да се облече, когато вратата се отвори и в стаята влезе възрастна домашна прислужница. Носеше поднос с паници, от които се носеше миризма на вкусно ядене. Кимна учтиво, усмихна се, бързо се приближи до леглото и остави подноса до планинеца. После го подпря с възглавници и го подкани да изяде всичко, докато е още топло. Странно, тя му напомни за майка му, мила, суетлива женица, която умря, когато беше дванадесетгодишен. Прислужницата изчака докато започне да се храни, после се обърна и излезе, като затвори вратата тихо зад себе си.
Мениън ядеше бавно, наслаждаваше се на великолепната храна и усещаше как силите му се възвръщат. Едва когато беше изял почти половината храна си даде сметка, че не е слагал в устата си нищо цели двадесет и четири часа, ако не и повече. Отново погледна през прозореца към дъжда навън, без да е сигурен, дали е същият ден или следващият…
Внезапно се сети за целта на идването му в Керн — да ги предупреди за предстоящото нахлуване на армията на Северната земя. А дали не беше вече закъснял прекалено много? Вцепени се при тази мисъл, и ръката му с вилицата се спря наполовина вдигната до устата. В този момент вратата пак се отвори. Този път беше младата жена, която беше спасил, вече отпочинала и суха, облечена в надиплена рокля в пъстри топли тонове. Дългите й червени къдрици бяха сресани и блестяха дори на сивата светлина на облачния дъждовен ден. Това безспорно беше най-изумителната жена, която принцът на Лий беше срещал в живота си. Изведнъж се сети за полувдигнатата вилица, свали я, постави я в подноса и се усмихна за поздрав. Тя затвори вратата зад себе си и се приближи грациозно до леглото му. Невероятно красива е, помисли отново той. Защо ли беше отвлечена? Какво ли знаеше Балинор за нея, какво ли можеше да му каже? Тя стоеше до леглото, гледаше го и го изучаваше с ясните си, дълбоки очи. — Изглеждате много добре, принц на Лий — усмихна се тя. — Почивката и храната напълно ви съвзеха. — Откъде знаете кой…?
— Мечът ви носи герба на краля на Лий. Това се вижда. А кой друг освен неговият син би могъл да носи това оръжие? Но не знам как се казвате.
— Мениън — отговори планинецът, изненадан, че момичето е чувало за малката му родина, кралство, непознато на повечето извън него.
Младата жена протегна слабата си загоряла от слънцето ръка, стисна силно неговата и кимна усмихната. — Казвам се Шърл Рейвънлок, а това е домът ми, Мениън — островният град Керн. Ако не беше смелостта ти, сигурно никога вече нямаше да го видя. Затова ще ти бъда вечно благодарна и винаги ще ти бъда приятелка. А сега си дояж храната, докато си говорим.
Седна на леглото до него и го подкани с поглед да продължи да се храни. Той отново повдигна вилицата си. После, сетил се за нашествието, я хвърли на подноса и тя издрънча.
— Трябва да предадем съобщение в Тирзис, на Балинор. Нашествието на Северната земя е започнало! Точно над Керн е разположена армия, която чака да…
— Знам, не се притеснявай — отговори бързо Шърл и вдигна ръката си, за да го спре да говори. — Дори и на сън ти бълнува за опасността. Предупреди ни още преди да дойдеш напълно в съзнание. В Тирзис е изпратено съобщение. Паланс Букхана управлява в отсъствието на брат си. Кралят е тежко болен. Град Керн мобилизира отбраната си, но засега няма реална опасност. Водите на Мърмидън придойдоха от дъжда, така че прекосяването й от многочислена сила е невъзможно. Ще бъдем в безопасност, докато дойде помощ.