— Балинор трябваше да пристигне в Тирзис преди няколко дни — каза разтревожено Мениън. — А Граничният легион? Какво става с него? Напълно ли е мобилизиран?
Девойката го погледна недоумяващо, от което му стана ясно, че няма представа какво става с легиона и с Балинор. Изведнъж Мениън блъсна подноса встрани и стана от кревата. Изненаданата млада жена стана заедно с него като се мъчеше да го успокои.
— Шърл, можеш да си мислиш, че си в безопасност на този остров, но не съм сигурен дали времето не изтича за всички нас! — извика Мениън и протегна ръка за дрехите си. — Видях числеността на тази армия и никакви наводнения няма да я спрат за дълго. И изобщо престани да си мислиш за помощ, освен ако не стане някое чудо.
Спря на второто копче на нощната си риза, която беше започнал да разкопчава, явно сетил се за младата жена в стаята. Посочи й многозначително вратата, но тя поклати отрицателно глава и само се обърна, за да не го вижда, докато се облича.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за отвличането си? — попита Мениън, докато навличаше бързо дрехите си, загледан в стройния й гръб на отсрещния край на стаята. Имаш ли изобщо някаква представа на какво се дължи този огромен интерес на хората от Северната земя към теб, като изключим, разбира се, факта, че си красива?
Усмихна се дяволито и нещо от нахакаността му, която дразнеше Флик, се възвърна. Не можеше да види лицето й, но беше сигурен, че се е изчервила силно. Тя помълча малко, преди да отговоря:
— Не си спомням какво точно се случи — проговори най-после тя. — Бях заспала. Събудих се от шум в стаята, после някой ме сграбчи и пред очите ми притъмня — май че бях ударена или… Не, сега си спомням — беше парче плат, натопено в някаква гадна течност, от миризмата на която се задушавах. Изгубих съзнание и следващото, което си спомням, беше, че лежах на пясъка до реката… Мърмидън, предполагам. Знаеш как бях завързана в онова покривало. Нищо не виждах, а от малкото, което чух, не можах нищичко да разбера. Ти видя ли нещо? Мениън поклати отрицателно глава и сви рамене:
— Не, почти нищо — добави той като си спомни, че девойката не го гледа. — Един мъж те докара с лодка, после те предаде на четирима троли. Не можах да го видя добре, но може би ще го позная, ако пак го видя. Е, а какво ще отговориш на първия ми въпрос — защо ще му трябва на някой да те отвлича? Обърни се. Вече съм облечен.
Младата жена се обърна послушно и се доближи до него, като го наблюдаваше внимателно как нахлузва високите си ловни ботуши.
— Аз съм от кралско потекло, Мениън — каза тя кротко. Мениън спря да се обува и я погледна. Подозирал беше, че не е обикновена гражданка на Керн, когато му каза, че е познала герба на Лий на меча му. Сега може би щеше да успее да разбере причината, поради която е била отвлечена от града.
— Прадедите ми са били крале на Керн, а за известно време и на целия Калахорн, преди фамилията Букхана да дойде на власт преди около сто години. Аз съм… е, би могло да се каже, че съм принцеса — задочна — Изсмя се на глупавата си забележка и Мениън й отвърна с усмивка. — Баща ми е старейшина на съвета, който управлява вътрешните работи на Керн. Кралят е владетел на Калахорн, но монархията е просветена, както се казва, и кралят рядко се меси в управлението на този град. Синът му Паланс ме харесва и за никого не е тайна, че възнамерява да се ожени за мен. Мисля си… че ако някой враг иска да стигне до него, той сигурно би се опитал да го направи чрез мен.
Мениън поклати замислено глава и в будния му ум изведнъж се породи лошо предчувствие. Паланс не беше прекият наследник на трона, ако не се случеше нещо на Балинор. Защо му трябваше на някой да си губи времето и да упражнява натиск върху по-малкия син, освен ако не беше сигурен, че Балинор не е наоколо? Отново си спомни, че Шърл не беше чула нищо за пристигането на Принца на Калахорн. А той трябваше да е дошъл преди няколко дни, събитие, за което всички граждани на тази земя щяха да са научили.
— Шърл, колко време прекарах в сън? — попита той ужасен.
— Почти един цял ден — отговори тя. — Когато ни изтеглиха от Мърмидън беше много изтощен и реших, че трябва да се наспиш. Ти ни предупреди…