Внимателно подбираше думите си, описваше огромната вражеска сила, която се беше събрала под командването на Господаря на магиите. Разказа им за част от дългото си пътуване до Калахорн, говори им за Балинор и другите от сформираната в Кълхейвън група, която сега беше разпръсната в Четирите земи. Не им каза за Меча на Шанара, нито за тайнствения произход на Ший, не им каза дори за Аланон. Не беше необходимо старейшините на този Съвет да знаят нещо друго освен факта, че градът на Керн е застрашен да бъде погазен. Призова ги да спасят народа си, докато все още има време, да евакуират незабавно града, преди да отпадне всяка надежда за отстъпление. Когато свърши, изпита странно чувство на удовлетворение. Рискувал беше собствения си живот, за да дойде и предупреди тези хора. Ако не беше успял да стигне до тях, те всички може би щяха да загинат. За принца на Лий беше важно, наистина важно, че беше изпълнил задачата си с чувство за отговорност.
След като свърши, членовете на Съвета започнаха да задават въпросите си с викове на тревога, някои бяха гневни, други уплашени. Мениън отговаряше бързо, мъчеше се да запази спокойствие, докато ги уверяваше, че размерът на армията на Северната земя е наистина невероятно огромен и че той изобщо не преувеличава, и че заплахата от нападение е действителна Накрая първоначалната врява затихна и премина в по-спокойно и трезво разискване на възможностите. Някои от старейшините бяха убедени, че градът трябва да се отбранява, докато Паланс Букхана дойде с Граничния легион от Тирзис но повечето бяха на мнение, че щом дъждът спре и водите на реката се понижат, а това сигурно щеше стане до ден-два, нашественическата армия лесно ще превземе бреговете на острова и градът ще остане незащитен. Мениън слушаше мълчаливо, докато съветът разискваше възможностите, преценявайки на ум начините на действие, с които разполагат. Накрая зачервеният мъж с посивяла коса, която Шърл беше представила за свой баща, се обърна към Мениън и го дръпна встрани за разговор на четири очи, докато другите продължаваха да спорят.
Виждал ли сте Балинор, млади човече? Знаете ли къде можем да го намерим?
Трябваше да пристигне в Тирзис преди няколко дни — отговори притеснен Мениън. — Тръгна натам, за да мобилизира Граничния легион, който да се подготви за нашествието. Придружаваха го двама братовчеди на Ивънтайн Елеседил. Възрастният човек смръщи вежди, поклати глава и на лицето му се изписа ужас.
— Принце на Лий, длъжен съм да ви кажа, че положението е по-отчайващо, отколкото изглежда. Кралят на Калахорн Рул Букхана заболя сериозно преди няколко седмици и положението му изглежда не се подобрява. По това време Балинор отсъстваше от града, така че по-младият син на краля пое задълженията на баща си. Той винаги си е бил малко неуравновесена личност, но в последно време изглежда изобщо не е на себе си. Първото; което направи, беше да разпусне Граничния легион, като остави само една малка част от предишната му численост.
— Разпуснал легиона ли казахте? — възкликни Мениън, без да може да повярва на ушите си. — Но защо по дя…?
— Реши, че от него няма нужда — продължи бързо другият — и затова го замени с малка група от свои хора. Основната причина е, че той винаги се е чувствал засенчван от брат си, а Граничният легион беше под прякото командване на Балинор по нареждане на самия крал. Нищо чудно Паланс да е усещал, че те ще останат верни на първородния син на краля и ще го предпочетат пред него, а той няма намерение да връща трона на Балинор в случай че кралят умре. Вече показа това и то съвсем недвусмислено. Командващите на Граничния легион и няколко приближени на Балинор бяха заловени и затворени — всички бяха прибрани без да се вдига никакъв шум, за да не се разгневят хората от това неразумно действие. Новият ни крал е взел за единствен свой довереник и съветник мъж на име Стенмин, злобен мистик и интригант, който е загрижен единствено за собствените си амбиции и не го е грижа нито за доброто на народа, нито дори за Паланс Букхана Просто не виждам как можем да се надяваме да посрещнем това нашествие с едно ръководство, което е толкова разединено и разклатено. Дори не съм сигурен, че можем да убедим Принца в реалността на опасността, докато враговете не застанат пред отворените ни врати.