— Тогава Балинор е в сериозна опасност — каза мрачно Мениън. — Той тръгна за Тирзис, без да знае, че баща му е болен и че брат му е поел управлението. Веднага трябва да му съобщим това!
Членовете на Съвета бяха станали на крака, викаха разгорещено и продължаваха да спорят какво трябва да се направи, за да бъде спасен обреченият град Керн. Бащата на Шърл тръгна забързано към тях, но трябваше да минат няколко минути, докато малкото разумни членове на обезумелия Съвет успокоят останалите, за да могат разискванията да продължат малко по-нормално. Мениън ги слуша известно време, после се отплесна за миг и погледът му се зарея във високите прозорци и мрачното небе навън. То беше малко поизсветляло и дъждът продължаваше да намалява. Нямаше съмнение, че ще спре до утре и вражеската сила, разположена отвъд придошлата Мърмидън, ще се опита да е я премине. Крайният успех за слизането им на брега беше гарантиран, дори и малкото войници, разположени в Керн или живеещи в града, да се опитат да го защитят. Хората ще бъдат бързо избити, а градът ще падне, ако не получат подкрепата на голяма, добре организирана армия, която да защити Керн. Припомни си раздялата с Аланон и изведнъж се зачуди какво ли щеше да направи изобретателният друид, ако беше тук. Положението не беше обещаващо. Тирзис се управляваше от безразсъден, амбициозен узурпатор. Керн беше лишен от водачи, съветниците му се караха и бяха несигурни, спореха за начина на действие, който отдавна трябваше да бъде установен. Сега за него вече беше късно. Мениън усети, че губи търпение. Чиста лудост беше да продължават по-нататъшни спорове за разни възможности.
— Съветници, чуйте ме! — Гласът му се извиси гневно и проехтя в древната зала, след което гласовете на старей шините на Керн заглъхнаха и настъпи тишина. — Не само Калахорн, но и цялата Южна земя, моят дом и вашите домове, е изправена пред сигурно унищожение, ако не направим нещо веднага! До утре вечер Керн ще бъде превърнат в пепел, а хората му ще станат роби. Единствената ни възможност за оцеляване е бягство в Тирзис. Единствената ни надежда за победа над тази могъща армия на Северната земя е Граничният легион, събран отново под командването на Балинор. Армиите на елфите са готови да се бият заедно с нас. Ивънтайн ще ги поведе. Народът на джуджетата ни обеща помощ. Но трябва да бъдем непоклатими, докато се обединим срещу тази чудовищна заплаха за съществуването ни!
— Добре го казахте, принц на Лий — бързо се намеси бащата на Шърл, когато разгорещеният планинец замълча, — Но кажете как да решим непосредствения ни проблем, как могат хората ни да стигнат до Тирзис. Врагът се е разположил точно на отсрещния бряг на Мърмидън, а ние сме буквално без всякаква защита. Трябва да евакуираме почти четиридесет хиляди души от този остров и да ги отведем до Тирзис, който е на мили разстояние на юг. Несъмнено врагът вече е поставил часови навсякъде по бреговете ни, за да предотврати всякакъв опит да прекосим Мърмидън преди нападението срещу Керн. Как можем да преодолеем всички тези препятствия?
По устните на Мениън се плъзна лека усмивка.
— Ще атакуваме — каза той просто.
За момент настана гробна тишина и всички погледи се заковаха изумени в привидно спокойното лице. Още подбираха думите, с които да изразят смайването си, когато Мениън вдиша едната си ръка.
— Най-малкото, което те ще очакват, е едно нападение, особено през нощта. Един бърз удар срещу флангова позиция на главния им лагер, ако е добре организиран и осъществен, ще ги обърка и ще ги накара да си помислят, че е извършен от тежко въоръжени сили. Тъмнината и объркването им ще прикрият истинския ни брой. Подобна атака ще ги принуди да изтеглят предните си постове около острова. Една малка военна част може да вдигне много шум, да подпали няколко пожара ида ги задържи най-малко за един час, ако не и повече. През това време ще евакуираме града.
Един от старейшините поклати отрицателно глава:
— И един час няма да е достатъчен, макар че може би планът ви наистина е доста дързък и би могъл да изненада хората от Северната земя. Но дори да успеем да прехвърлим всичките четиридесет хиляди души от острова на южния бряг, после ще трябва да ги отведем на юг до Тирзис, на почти 50 мили от брега. Жените и децата ще трябва да вървят дни наред, за да изминат разстоянието при нормални условия, а врагът веднага след като разбере, че Керн е изоставен, ще последва жителите му на юг. Не можем да се надяваме, че ще ги изпреварим.