— Искам да… знаеш. — Думите бяха шепот в почти пълния мрак. — Искам да разбереш… Трябва да ми помогнеш…
Балинор кимна мълчаливо, огромната му ръка се протегна и стисна ръката на брат му в изблик на обич. За миг те се сляха в едно, сякаш приятелството и любовта от детството никога не бяха изчезвали. После Паланс се обърна и бързо излезе от килията. Обезпокоеният Стенмин побърза да го последва. Тежката врата се затвори, чу се стържещият звук на железните панти и металните резета, и тримата пленника бяха отново заключени в малката килия, отново сред непрогледния мрак. Заглъхващите стъпки замряха в тишината. И отново започнаха да чакат, но всяка реална надежда за спасение изглеждаше безвъзвратно загубено.
Призрачна фигура се отдели от тъмнината на забулените в нощта дървета под високия мост Сендик и се стрелна безшумно към двореца на Букхана. С бързи, сигурни отскоци силната фигура се измъкна от ниския жив плет и храсталаците и се промъкна между величествените брястове. Чифт дебнещи очи изучаваха стената, която ограждаше кралското имение, и внимателно търсеха признаци за нощната охрана. Близо до вратата от ковано желязо в края на моста, патрулираха няколко часови, а гербът с изображението на сокола се открояваше в светлината на факлите на входа. Тъмната фигура изкачи бавно наклонения насип, който водеше към покритите с мъх и бръшлян стени над него. След като стигна до върха, тя моментално се сля със сенките на камъка.
Дълго време изобщо не се виждаше, докато вървеше встрани от главната порта при слабата светлина на факлите. После неканеният гост отново се показа, тъмно петно на фона на слабо осветената от луната — западна стена Яките ръце се хванаха здраво за виещите се лози и изтеглиха безшумно едрото тяло до горния край на стената. Там главата се протегна предпазливо и острите очи надникнаха към пустите градини на двореца, за да проверят за стражи. Със силно придърпване неканеният гост се качи върху стената и след като се прехвърли леко през нея, скочи с глухо тупване сред цветята на градината.
Странната фигура се стрелна полуприведена към тъмното прикритие на огромна върба. Спря се задъхано под разперените клони на грамадното дърво, когато чу шума на приближаващи се гласове. Вслуша се внимателно и след малко заключи, че това беше най-обикновен разговор на хората от охраната, които правеха редовните си обиколки. Изчака известно време. Едрото му тяло беше така плътно прилепнало към ствола на дървото, че изобщо не се виждаше от разстояние повече от няколко фута. Часовите се появиха след няколко секунди, продължиха да си говорят спокойно, докато минаваха през смълчаните градини, и после изчезнаха. Странникът остана предпазливо още няколко минути, после започна да изучава огромната тъмна постройка сред градините — високия, древен палат на кралете на Калахорн. Няколко осветени прозореца нарушаваха тъмнината на масивната каменна сграда и хвърляха струи светлина в безлюдните градини. Отвътре се носеха слаби, далечни гласове, но не се разбираше чии са.
Неканеният гост се стрелна към сенките на постройката и спря за миг под малък затъмнен прозорец в един отдалечен край. Яките му ръце се заеха припряно със старото резе, задърпаха и заразхлабваха халките. Най-накрая със силно прищракване, което сякаш прокънтя оглушително наоколо, резето поддаде и прозорецът тихо се отвори навътре. Без да чака да разбере, дали патрулиращата стража е чула шума от насилственото му влизане, той се шмугна бързо през малкия отвор. Докато затваряше прозореца, слабата светлина на заоблачената луна освети за миг широкото решително лице на страховития Хендъл.
Стенмин беше допуснал сериозна грешка, като затвори Балинор и двамата братя елфи. Първоначалният му план беше прост. Старият Шийлън беше обезвреден почти в момента, в който се раздели с Балинор. Така че той беше лишен от възможността да предаде инструкциите на принца и да предупреди приятелите си за залавянето му. След като Балинор и двамата братя елфи, единствените му спътници при влизането му в град Тирзис, бяха затворени и след като най-близките приятели на принца, Акгьн и Месалин също бяха затворени, изглеждаше, че никой друг в града не можеше да създаде някакво сериозно затруднение. Вече се разпространяваше слухът, че Балинор дошъл на кратко посещение и вече си бил отишъл. Върнал се бал обратно при групата на Аланон, човекът, който бил враг и заплаха за земята на Калахорн, както Стенмин беше успял да убеди Паланс Букхана и повечето жители на Тирзис. Ако някой друг приятел на Балинор се появеше и се позаинтересуваше за внезапното напускане на човека от границата, той щеше да дойде първо в двореца и да говори с брат му, който сега беше кралят, така че щеше да бъде много лесно да се отърве тихомълком от него. Несъмнено нещата щяха да се развият точно така с всеки друг, но не и с Хендъл. Мълчаливото джудже вече познаваше коварните прийоми на Стенмин и подозираше, че той държи здраво в ръцете си объркания Паланс. Хендъл знаеше, че преди да разкрие присъствието си, е по-добре да разбере какво всъщност се беше случило на изчезналия му приятел.