Едно странно стечение на обстоятелствата го беше довело до Тирзис. Когато се раздели с Балинор и братята елфи до гористата местност северно от крепостта, той възнамеряваше да отиде направо в град Варфлийт на запад и оттам да продължи и да се върне в Кълхейвън. Върнал се веднъж в родната си земя, той щеше да помогне за мобилизацията на армиите на джуджетата за защита на южните територии на Анар срещу очакваното нашествие на Господаря на магиите. Цяла нощ вървя през горите северно от Варфлийт и на сутринта влезе в града. Веднага се обади на стари приятели и след кратък разговор легна да спи. Събуди се следобед, и след като се изми и хапна, се приготви да тръгне за дома си. Още не беше стигнал до портите на града и една група от одърпани и олюляващи се джуджета го спряха на улицата и настояха да отидат в съвета. Хендъл се съгласи и по пътя разпита едно от тях, което познаваше, какво се е случило. За негов ужас научи, че огромна сила от троли и гноми напредва директно към град Варфлийт от Драконовите зъби и щяла да нападне на следващия или на по-следващия ден. Джуджетата бяха част от патрула, който беше забелязал многочислената армия и се беше опитал да се промъкне край нея, за да предупреди хората от Южната земя. За нещастие ги видели и повечето от тях били избити в ожесточена битка. Само тази малка групичка успяла да стигне до нищо неподозиращия град.
Хендъл беше убеден, че ако има въоръжена сила, която напредва към Варфлийт, вероятно има и друга, по-многочислена, която се движи към Тирзис. Сигурен беше, че Господарят на духовете възнамерява да унищожи градовете на Калахорн бързо и напълно и да остави пътя към цялата Южна земя открит и незащитен. Първото задължение на Хендъл беше да предупреди собствените си хора, но за да стигне до Кълхейвън му трябваха два дни, а после още два, за да се върне.
Хендъл бързо научи за промените в Тирзис. Ако Балинор бъде убит или затворен от ненормалния си и завистлив брат или от коварния мистик Стенмин, преди да може да си осигури трона и да поеме командването на Граничния легион, тогава Калахорн щеше да бъде обречен. Някой трябваше да се свърже с човека от границата преди да е станало прекалено късно. Но в момента нямаше никой друг, освен самият той, за да се свърши тази работа. Придружен от Флик и Мениън Аланон продължаваше да обикаля Северната земя и да търси Ший.
Хендъл бързо взе решение и нареди на едно от джуджета от оцелелия патрул да тръгне още същата нощ за Кълхейвън. Каквото и да се случеше, старейшините трябваше да бъдат предупредени, че нашествието срещу Южната земя е започнало през Калахорн и че армиите на джуджетата трябва да отидат на помощ на Варфлийт. Ако градовете на Калахорн паднат, щеше да се случи това, от което Аланон най-много се страхуваше: армиите на джуджетата и на елфите щяха да бъдат разделени и крайната победа на Господаря на магиите щеше да бъде гарантирана. Джуджето обеща тържествено на Хендъл, че ще изпълни задачата, че те всички ще тръгнат още същата нощ за Анар.
Хендъл вървя много часове, докато стигне до Тирзис защото този път пътуването беше бавно и опасно. Горите гъмжаха от гноми ловци, чиято задача беше да не допускат никаква връзка между градовете на Калахорн. Неведнъж Хендъл беше принуждаван да се крие и да изчаква отминаването на някой голям патрул и неведнъж му се налагаше да се отдалечава много от пътя си и да заобикаля, за да не попадне на някои силно охранявани наблюдателни постове. Патрулите бяха поставени много по-нагъсто, отколкото в Драконовите зъби. За каления воин от границата това показваше, че нападението щеше да бъде осъществено скоро. Ако хората от Северната страна възнамеряваха да ударят Варфлийт до един-два дни, то и Тирзис щеше да бъде нападнат по същото време. По-малкият островен град Керн може би вече беше паднал. Призори джуджето успя да премине през последната линия от патрули и наближи равнините над Тирзис. Опасността от гномите беше зад гърба му, оставаше заплахата да бъде открит от злия Стенмин или от подведения Паланс. Срещал се беше няколко пъти с Паланс, а Стенмин беше виждал само веднъж. Въпреки това по-разумно щеше да бъде да избягва да привлича вниманието на когото и да било от тях.