Хендъл влезе в пробуждащия се Тирзис прикрит, сред множеството търговци и пътници. След като мина Външната стена той обикаля няколко часа из почти обезлюдените казарми на Граничния легион, говори с войниците там и търсеше някаква следа от приятелите си. Накрая успя да научи, че преди два дни били пристигнали в града по залез слънце и отишли право в двореца. Не били виждани отново, но имало достатъчно основания да се смята, че Балинор посетил за малко баща си и после си тръгнал. Той знаеше какво означава това и докато беше светло се настани близо до двореца за да наблюдава и търси някакви следи от приятелите си, Хендъл забеляза, че дворецът е силно охраняван от войници, които носеха знака на сокола, знак, който той не познаваше. Имаше войници на главната врата и в целия град и всички те бяха със същия знак. Явно беше, че те бяха единствените военни части в целия Тирзис на действителна служба в момента. Дори да откриеше Балинор жив и да успееше да го освободи, никак нямаше да е лесно да си върнат контрола върху града и да съберат отново Граничния легион. Джуджето не чу да се споменава нещо за нахлуване от север и му се стори, че хората изобщо не знаеха за опасността, която ги грози. Хендъл не можеше да повярва, че дори човек, толкова объркан и подведен като Паланс Букхана, би отказал да подготви града за отбрана срещу ужасната заплаха. Ако Тирзис паднеше, по-младият син на Рул Букхана нямаше изобщо да има трон. Хендъл подробно изучи терена на главния парк под моста на Сендик. Когато се стъмни, той започна настъплението си срещу охранявания дворец.
Сега се спря за миг в тъмната стая. Намираше се в малка библиотека. Стените бяха опасани с лавици с книги, които бяха грижливо подредени и описани. Това беше личната библиотека на фамилията Букхана, лукс в тези времена, когато се пишеха толкова малко книги и разпространението им беше ограничено. Великите войни почти унищожиха литературата по цялата земя, а в тежките години на отчаяние и безнадеждност след тях не се пишеше почти нищо. Притежаването на лична библиотека и възможността да седнеш и да четеш в свободното си време някоя книга беше привилегия, която малцина имаха, дори и в най-просветените общества на четирите земи.
Но тази мисъл само пробягна в главата на Хендъл, докато се придвижваше с котешки стъпки към вратата на отсрещната страна на стаята. Наблюдателните му очи забелязаха слаба светлина в цепнатината до пода. Той предпазливо надникна в осветения коридор. Не видя никого, но изведнъж осъзна, че още не си беше съставил план за по-нататъшните действия. Балинор и братята елфи можеха да бъдат навсякъде в двореца Хендъл бързо прецени възможностите и заключи, че те вероятно са затворени в мазето под замъка, ако изобщо бяха живи. Реши първо да ги потърси там. Заслуша се в тишината, после пое дълбоко въздух и пристъпи безшумно в салона.
Хендъл познаваше двореца. Неведнъж беше идвал при Балинор. Не си спомняше точното разположение на стаите, но познаваше коридорите и стълбищата. Освен това го бяха водили и в мазето, където държаха вината и храната. В края на коридора се обърна наляво. Сигурен беше, че стълбите за мазето бяха точно отпред. Стигна до масивна врата, която не пропускаше студа от по-долните коридори в горната част на двореца. В този момент чу гласове от салона зад него. Бързо бутна вратата, но ужасено установи, че не може да я отвори. Натисна я отново с яките си рамене, но вратата пак не помръдна. Вече чуваше гласовете почти зад себе си и отчаяно се огледа за друго прикритие. В този момент очите му попаднаха на приспособление за затваряне на вратата, което не беше забелязал. Когато гласовете вече бяха стигнали точно зад ъгъла на коридора, а стъпките на няколко души проехтяха по полирания каменен под, джуджето хладнокръвно издърпа второто резе, отвори тежката врата и се шмугна вътре. Вратата се затвори зад него точно когато стражите свиха зад ъгъла, за да освободят часовите, които дежуреха на южната врата. Изчака няколко минути, но не успя да разбере дали е бил забелязан. После се втурна надолу по каменните стълби в тъмнината на обезлюденото мазе. Спря се на долния край на стълбището и започна да опипва стената. Опитваше се да открие някаква желязна поставка за факел. След няколко минути я напипа, измъкна бързо факела и го запали с помощта на кремък и желязо.