— Е, какво предлагате да правим сега? — попита Панамон Крийл. — Изгубихме напълно следата Дори не знаем дали приятелчето ни се е измъкнало живо от мъглата. Всъщност, изобщо не виждам как би могъл да го стори.
— Трябва да продължим да го търсим — отговори Ший с равен глас.
— Докато тези летящи същества продължават да ни издирват? — припомни другият бързо. — Залозите стават малко повече, отколкото се бях спазарил, Ший. И трябва да ти кажа, че интересът ми към това преследване започва бързо да спада, още повече, че не знам за какво се боря. Едва не умряхме там, а аз дори не можах да видя с какво точно се бием!
Ший поклати разбиращо глава. Сега той владееше положението. За пръв път Панамон Крийл беше притеснен за живота си, без дори да се интересува, че ако отстъпи, гордостта му щеше да бъде жестоко наранена. Сега зависеше само от Ший дали ще продължат. Келцът стоеше настрани от двамата, меките му кафяви очи бяха вперени в младежа от Вейл, а сключените вежди показваха, че го разбира. Ший отново беше поразен от интелигентността, дълбока и ненатрапваща се, която видя в благите очи на огромното същество. Все още не знаеше нищо за трола гигант, а толкова много неща му се искаше да научи за него. Келцът беше ключът към някаква необикновена, важна тайна, която не беше известна дори и на Панамон, въпреки цялото му перчене с близкото им приятелство.
— Нямаме голям избор — каза най-после малкият човек от Вейл. — Можем да продължим да търсим Орл Фейн от тази страна на мъглата, с риск да срещнем Носителите на черепи, или да поемем опасния път назад…
Млъкна злокобно, без да довърши мисълта си. Погледна Панамон и видя как лицето му бавно пребледня.
— А, не, не тръгвам обратно през това, не поне по същия път — възпротиви се яростно изпадналият в малодушие крадец. Тръсна силно глава и бързо вдигна изкуствената си ръка, като да се предпази от едно толкова безумно предложение. После, възглуповато, познатата широка усмивка се появи на лицето му. Ето че предишният Панамон Крийл отново се беше върнал. Той беше прекалено закоравял човек, прекалено голям професионалист в играта на живот и смърт, за да се остави за по-дълго в ръцете на страха. Решително потисна спомените за онова, което беше изживял, лутайки се слепешката в тъмния свят на мъртъвците, призовавайки на помощ целия си дългогодишен опит на авантюрист и крадец от граничните райони, за да възвърне самоувереността си. Ако му беше писано да умре в тази авантюра, той щеше да приеме смъртта със същите мъжество и твърдост, благодарение на които беше преодолял толкова много трудности през всичките тези години.
— Е, добре. А сега да обмислим набързо положението. — Замисли се, крачейки напред-назад. Предишното перчене и самонадеяност се връщаха. — Ако гномът не е успял да преодолее тази бариера от мъгла, тогава Мечът трябва да е все още някъде тук. Значи можем да го намерим по всяко време. Но, ако е успял да се спаси, както ние успяхме, тогава къде…?
Млъкна по средата на изречението, а погледът му се зарея наоколо, докато се мъчеше да отсее възможностите. Келцът бързо се доближи до него и посочи право на север към назъбените върхове, които определяха границите на Кралството на черепите.
— Да, разбира се, както винаги си прав. — Съгласи се Панамон със слаба усмивка. — Трябва да е вървял през цялото време все натам. Няма друго място, където би могъл да отиде.
— Господарят на магиите? — попита тихо Ший. — Той носи Меча право в ръцете на Господаря на магиите?
Другите кимнаха. Ший пребледня при мисълта, че ще трябва да проследят изплъзващия им се гном до прага на Кралството на духовете без мистичната сила на Аланон, която можеше да им помогне. Ако ги откриеха, те щяха да бъдат абсолютно незащитими, като се изключат камъните на елфите. Е, вярно, камъните надвиха Носителите на черепи, но те едва ли щяха да имат някакъв успех срещу същество с такава страховита сила като Брона.
Първият въпрос беше дали Орл Фейн изобщо е успял да премине през коварната мъгла. Решиха да тръгнат на запад, за да търсят някакви следи, оставени от бягащия гном. Ако не откриеха никакви следи в тази посока, щяха да се върнат на изток. И ако пак не намереха нищо, това щеше да означава, че той е останал в убиващата мъгла Тогава нямаше да имат друг избор, освен да се върнат в мъглата и да се помъчат да открият Меча. Последната възможност не се хареса на никого, но Ший донякъде ги успокои, като им обеща да рискува и да използва силата на камъните на елфите. Прибягването до безценните камъни несъмнено щеше да предупреди света на духовете за присъствието им, но това беше риск, който те трябваше да поемат, ако искаха да открият нещо в тази непрогледна тъмнина.