— Е, сега е вече по-добре — въздъхна с облекчение набитият гном. — Ако трябваше да продължа сам, при следващата крачка сигурно щях да разсипя всичко това. Възможно ли е при цялата тази огромна армия един единствен човек да носи вечерята на вождовете? Сам трябва да се справям с всички поръчки. Как да не полудее човек? Но ти си добър и ми помогна Ще ти се отблагодаря, като ти да дам да се нахраниш с вкусна храна. Искаш ли?
Флик почти не разбираше какво му говореше бъбривият гном, но това всъщност нямаше значение. Единственото, което го интересуваше, беше да не го разкрият. Мислено въздъхна с облекчение и докато наместваше товара на ръката си, спътникът му продължи да дърдори нещо весело, а тежките подноси се клатеха в късите му ръце. Напрегнатият човек от Вейл кимаше изпод скриващата го сянка на широката качулка и се преструваше, че разбира какво му говорят, но не изпускаше от очи движещите се фигури в голямата палатка пред тях.
Мислите му не се откъсваха от плана, който чертаеше, Трябваше да влезе в палатката. Трябваше да разбере какво става вътре. Но изведнъж, сякаш прочел мислите му, дребният гном се насочи с отмерени стъпки към палатката, протегнал подноса напред, полуобърнал лице към спътника си, така че Флик можеше да чува по-добре безкрайния му монолог. Сега вече нямаше никакво съмнение. Носеха храната на хората в палатката, на вождовете на двете нации, от които беше съставена тази огромна армия, и на ужасния Носител на черепи.
„Това е лудост, стресна се изведнъж Флик. В момента, в който ме погледнат, ще ме разкрият“ Но той трябваше да хвърли един бърз поглед вътре…
И ето че стигнаха до вратата, застанаха мълчаливо пред двама огромни трола от охраната, които стърчаха над тях като дървета над стръкчета трева. Флик не смееше да вдигне очи, забил поглед в земята, въпреки че осъзнаваше, че ако се изправи в целия си ръст и погледне врага в лицето, щеше да види бронирани гърди.
Пред тези двамата самопровъзгласилият се за негов приятел гном приличаше на джудже. Но това не му попречи да издаде рязка заповед да бъде пуснат, явно убеден, че онези вътре наистина го очакват — или ако не него, то поне храната, която носеше. Един от охраната бързо влезе в осветената палатка, каза нещо на някой и миг след това отново се появи и им даде знак да влязат. С бързо кимване през рамо към разтреперания Флик малкият гном мина през охраната и влезе в палатката, а останалия без дъх Флик го последва покорно и се молеше и този път да се случи някое чудо. Вътрешността на голямата палатка беше сравнително добре осветена от бавно горящи факли, поставени в железни поставки около голяма тежка дървена маса в центъра. Имаше троли с различен ръст, които се движеха с делови вид. Някои вземаха от масата навити на руло чертежи и карти и ги носеха да голям, обкован с месинг сандък, а други се готвеха за дългоочакваната вечеря. Всички бяха с военни униформи и носеха знака на матурените — тролските командири.
Задната част на палатката беше преградена с тежка завеса, зад която не можеше да проникне дори и ярката светлина на факлите. Въздухът в щаба на армията беше задимен и застоял, толкова тежък и зловонен, че на Флик му беше трудно да диша. Оръжията и броните бяха подредени из помещението на купчини, а парадните мундири висяха на железни закачалки. Флик отново усети присъствието на ужасяващия Носител на черепи и бързо заключи, че черното чудовище е зад плътната материя в другата част на палатката. Същество като него не се хранеше — плътта на тленното му битие отдавна се беше превърнала в прах, а духът, който беше останал, се нуждаеше единствено от огъня на Господаря на магиите. Изведнъж човекът от Вейл видя и нещо друго. По-назад в предната част на палатката, близо до завесата, полускрита от дима на факлите и от движещите се троли, поставена на висок дървен стол, седеше неясна фигура. Флик неволно трепна. За миг си помисли, че това е Ший. Нетърпеливите троли се приближиха до него, взеха подносите с храната и ги поставиха на тежката маса, като за момент закриха фигурата от погледа на Флик. Размениха си по няколко думи на напълно неразбираем за човека от Вейл език над главите на двамата, които бяха донесли вечерята, а Флик се мъчеше да потъне още по-дълбоко в сенките на ловното си наметало, застанал в издайническата светлина на факлите. При други обстоятелства той несъмнено щеше да бъде разкрит, но нищо неподозиращите троли бяха уморени, гладни и прекалено погълнати от плана за нашествието, за да забележат необичайните черти на доста едрия гном, който стоеше пред тях.