Решителното му лице беше наранено и подпухнало, явно по време на сражението, което беше завършило с пленяването му. На пръв поглед нямаше нищо отличително в него. Не беше от хората, които правят впечатление. Лицето му беше безизразно и спокойно, когато Флик се спря точно пред него. Мислите му очевидно бяха съсредоточени върху нещо друга Главата му се извърна бавно, сякаш усети, че някой го разглежда и дълбоките зелени очи се спряха на малката фигура пред него.
Флик се изуми, когато видя тези очи. Те излъчваха такава твърда непоколебимост на характера и вътрешна убеденост в правотата на идеите на човека, че по някакъв странен начин му напомниха за Аланон. Погледът на елфа проникна в него, завладя мозъка му, сякаш говореше, и изискваха вниманието му, подчинението му. У никой друг Флик не беше виждал такъв поглед, дори и у Балинор, когото всички неволно възприемаха за техен естествен водач. И както го плашеха тъмните очи иа друида, така го плашеха и очите на крали на елфите. Флик бързо сведе поглед към чинията в ръцете си и се замисли какво да прави по-нататък. Механично забоде на върха на вилицата парче от все още топлото месо. Мястото, където се намираше, беше слабо осветено, а сивкавият дим допълнително прикриваше движенията му от очите на врага. Сигурен беше, че само малкият гном го наблюдава внимателно и ако направеше едно единствено погрешно движение, всички щяха да се нахвърлят върху му.
Ивънтайн не можеше да се храни сам, затова човекът от Вейл му подаваше бавно храна в устата и обмисляше следващата си стъпка. Сега пленникът вече знаеше, че той не е гном, но Флик ужасен си мислеше, че ако заговори на елфа, дори шепнешком, щяха да го чуят. Внезапно си спомни, че Носителят на черепи е точно от другата страна на тежката завеса, може би само на няколко стъпки от тях и, че слухът му е необикновено остър… Но друга възможност нямаше. Трябваше по някакъв начин да влезе в контакт с пленника. Едва ли щеше да му се отдаде друг такъв случай. Малкият човек от Вейл събра малкото смелост, която му беше останала, и, докато вдигаше вилицата, се наведе още малко напред като внимателно застана между Ивънтайн и тролите. — Аланон.
Името беше произнесено с едва доловим шепот. Ивънтайн пое предложеното му парче месо и отговори със слабо кимване на глава. Лицето му беше каменно и невъзмутимо. На Флик това му беше достатъчно. Време беше да се маха преди късметът му да го напусне. Взе чинията с недовършената храна, обърна се бавно и тръгна обратно през палатката към чакащия главен готвач гном, на чието лице беше изписано едновременно отвращение и раздразнение. Командирите троли продължаваха да ядат, като разговаряха тихо и сериозно. Те дори не го погледнаха. Флик подаде чинията на малкия гном, докато минаваше покрай него, измърмори нещо нечленоразделно. После забърза към изхода на палатката и мина между двамата огромни троли, преди слисаният му спътник да успее да реагира. Докато се отдалечаваше с безразличен вид, гномът изведнъж се появи на изхода на палатката, като викаше и роптаеше нещо, което човекът от Вейл не разбираше. Обърна се, махна бързо с ръка на малката фигура, а на широкото му лице се пояли усмивка на задоволство. После изчезна в тъмнината.
На зазоряване армията на Северната земя започна похода си на юг към Калахорн. Флик не успя да се измъкне от лагера преди това. И докато притесненият и сериозно загрижен Аланон наблюдаваше от укритието на Драконовите зъби, обектът на неговата тревога трябваше да се укрива още един ден. Човекът от Вейл се страхуваше, че обилният сутрешен дъжд ще измие боята от лицето му и ще го принуди да са спасява по най-бързия начин. Но бягството на дневна светлина беше невъзможно, затова той се загърна плътно с ловното наметало и се опита да остане незабелязан. Не след дълго беше намокрен до кости. Зарадва се, когато изненадан установи, че боята все още не е измита. Е, малко беше поизбледняла, но при тази възбуда от вдигането на лагера никой нямаше време да забелязва такива подробности. Всъщност Флик не беше разкрит тъкмо заради отвратително лошото време. Ако беше горещ, сух слънчев ден, облян от слънце и изпълнен с повишено настроение, войниците щяха да си подхвърлят шеги и закачки. Ако грееше слънце, нямаше да имат нужда от дебелите ловни наметала и Флик щеше да привлича вниманието на всички наоколо с неговото. А свалеше ли го, войниците от армията на Северната земя веднага щяха да видят нескопосаната му дегизировка. Ярката слънчева светлина щеше да разкрие на всеки, който мимоходом му хвърлеше поглед, че човекът от Вейл няма дори и далечна прилика с гном нито в овала, нито в чертите на лицето. Поройният дъжд и вятърът спасиха Флик от всичко това и му позволиха да остане скрит, докато огромната нашественическа армия се придвижваше неотклонно през затревената местност към кралството Калахорн в Южната земя.