Очите му още не се бяха приспособили напълно към тъмнината, но той не трябваше да се оставя да бъде открит от някой, който случайно можеше да мине отвън точно сега. Рискува и се придвижи няколко крачки напред, като промъкна набитото си тяло през отвора н се озова в тъмното убежище на палатката. Мъжете продължаваха да дишат тежко и да похъркват, а от време някъде в тъмнината се чуваше шум от преобръщане на тежко тяло. Но никой не се събуди. Остана приведен още няколко безкрайни минути. Напрягаше болезнено очи, мъчеше се да различи в тъмнината бледите очертания на мъжете, масите и багажа.
Флик имаше чувството, че ще си остане вечно така. Но накрая успя да различи сгушените тела на спящите мъже, налягали безразборно по пода на палатката, увити плътно в топлите одеяла. Изуми се, когато видя едно неподвижно тяло да спи само на няколко инча от него Ако беше тръгнал да пълзи преди очите му да бяха свикнали с тъмнината, щеше ла се препъне в него и несъмнено да събуди спящия. Внезапно беше обзет от предишното чувство на страх и известно време се бори с надигащата се паника, която го тласкаше да се обърне и да избяга. Усещаше как потта се стича по приведеното му тяло, пълзи надолу на тънки струйки и си проправя пътечки по пламтящата кожа. Задиша неравномерно.
В този момент усещаше всяка фибра на тялото си. Имаше чувството, че мозъкът му ще се пръсне. Но по-късно нямаше да си спомня нищо за това си състояние. За щастие, то щеше да бъде заличено от паметта му. Единственото, което Щеше да остане, щеше да бъде рязко очертаната, незаличимо запечатана в съзнанието му картина на спящите троли матурени и целта на диренето му — Ивънтайн. Флик го забеляза бързо. Слабото му тяло сега не беше вързано за дървения стол в края на тежката завеса. Лежеше на брезентния под само на няколко крачки от човека от Вейл с отворени очи и го наблюдаваше. Флик беше преценил правилно мястото, откъдето трябваше да влезе. Приближи се с котешки стъпки до краля и бързо разряза с ловния си нож яките ремъци, с които бяха вързани ръцете и краката му.
След миг елфът беше свободен и двете тъмни фигури се придвижиха предпазливо към вертикалния отвор на палатката. Ивънтайн се спря за секунда и вдигна нещо, което лежеше от едната страна на спящ трол. Флик не го изчака, за да види какво е взел, а се промъкна бързо през процепа и се озова в мъгливата тъмнина отвън. Приведе се тихо до палатката и започна да се оглежда неспокойно, за да види дали има някакво движение. Единствено шумът от ситния дъжд нарушаваше дълбоката нощна тишина. След няколко секунди брезентът отново се разтвори, от него излезе кралят на елфите и приклекна до спасителя си. Облечен беше в късо наметало и в ръката си държеше меч. Докато се загръщаше в наметалото си, се спря за миг и се усмихна замислено на изплашения, но окрилен Флик, после стисна силно и сърдечно ръката му, с което изрази благодарността си. Доволният човек от Вейл му отвърна с усмивка и кимна с глава.
И така Ивънтайн Елеседил беше спасен, изтръгнат от зъбите на спящия враг. Това беше най-хубавият момент на Флик Омсфорд. Сега усещаше, че най-страшното беше минало, че след като беше успял да се измъкне от огромната палатка на матурените с освободения от него Ивънтайн, нямаше начин да не се спасят и избягат от лагера. В началото дори не беше посмял да си помисли какво щеше да стане след влизането му в палатката на врага. Сега беше настъпил момент, в който трябваше да погледне напред. Но докато двамата стояха в сенките, моментът беше дошъл и отминал.
Като гръм от ясно небе се появиха трима облечени в пълно бойно снаряжение троли часови, които веднага забелязаха двете приведени фигури до палатката на матурените. За миг всички замръзнаха на мястото си. После Ивънтайн се надигна бавно и застана точно пред разреза на брезента. Флик се смая, когато видя как находчивият крал на елфите махна на тримата, които вървяха към тях и им заговори свободно на техния език. След кратко колебание часовите ги доближиха, отпуснали небрежно дългите си копия, след като чуха познатото звучене на родния им език. Ивънтайн се отмести встрани и им показа прореза в брезента. Когато тролите се втурнаха напред, Ивънтайн кимна предупредително на Флик. Ужасеният човек от Вейл се дръпна, а ръката му стискаше късия ловен нож под наметалото. Когато тролите стигнаха до тях с очи, втренчени в разкъсания брезент, кралят на елфите размаха меча си.