Изведнъж от тъмнината пред тях проблесна меч, който прониза наметалото на Ивънтайн и го свали на земята. Външната линия на постовете, помисли си ужасен Флик. Забравил беше за тях! Неясна фигура изскочи от тъмнината и се хвърли върху поваления елф. С последни сили раненият Ивънтайн се изви рязко на една страна, за да избегне удара на острието, което се заби в земята до главата му и в същия момент взе меча си и замахна. Тичащата фигура политна напред, изохка и падна, забодена на острието.
Флик стоеше като закован и се оглеждаше като обезумял наоколо, за да види дали няма други нападатели. Нямаше никой друг. Бързо се спусна към спътника си и го вдигна на крака с почти нечовешки усилия. Ивънтайн направи няколко крачки и отново се свлече на земята. Изплашен до смърт, човекът от Вейл застана на колене до него и започна да го разтърсва, мъчейки се да го свести.
— Не, не, с мен е свършено — чу се най-после пресипналият му глас — Не мога да продължа…
От тъмнината зад тях долитаха виковете на войниците. Преследвачите им се бяха приближили. Флик отново се помъчи да вдигне отпуснатото тяло на крака, но безуспешно. Този път то изобщо не реагира. Човекът от Вейл безпомощно се загледа в тъмнината наоколо с изваден и готов за отбрана нож. Това беше краят. Останал без всякаква надежда, той отчаяно се провикна в тъмнината и мъглата.
— Аланон! Аланон!
Викът потъна в нощта. Дъждът пак започна да вали, бавно и напоително върху вече прогизналата земя, като уголемяваше вадите и локвите върху тихата затревена местност. Щеше да се зазори след не повече от час, въпреки че при тези условия беше невъзможно да се определи точно кое време беше Флик се наведе мълчаливо над изпадналия в безсъзнание крал на елфите и се вслуша в шума от движещите се към него мъже По гласовете им разбра, че се доближават, въпреки че все още не го бяха забелязали. И сякаш за да подсили безрезултатността на цялата акция, той си даде сметка, че след като рискува всичко, за да освободи Ивънтайн, все още не беше разбрал, какво се беше случило на Ший. Изведнъж чу вляво от себе си викове, които го накараха да се обърне. Видя неясните фигури, които се приближаваха в мъглата. Те го бяха открили! Мрачно се надигна, за да ги посрещне.
Изведнъж тъмната мъглявина помежду им избухна в ярка светлина на пламък, който сякаш изригна от самата земя. Ужасната му сила събори Флнк и той остана да лежи замаян и заслепен. Дъжд от искри и горяща трева се изсипа наоколо му, а трясъкът на дълга поредица от взривове разтърси мощно земята. За миг войниците от армията на Северната земя се превърнаха в призрачни фигури, осветени от ослепително яркия пламък, после изчезнаха. Стълбове от пращящи огнени езици се стрелнаха нагоре в нощта като гигантски колони, които се провираха през тъмнината и мъглата, устремили се към небесата. Флик гледаше примигвайки тази стихия на разрушение и си мислеше, че е настъпил краят на света. Няколко безкрайни минути огнената стена протягаше езиците си към небето в неудържима ярост, разкъсваше земята на големи почернели късове и така нажежи нощния въздух, че горещината започна да обгаря кожата на Флик. Накрая, с последен порив на бликнала енергия, лумна и угасна облекчена в смесица от дим и пара и бързо се скри в мъглата и дъжда. Оставила след себе си единствено непоносимата горещина на нощния въздух, тя бавно се оттегли към покоите си. Флик внимателно се надигна на едното си коляно и се взря в нощта, после рязко се обърна. Той по-скоро беше усетил, отколкото дочул, че някой се приближава. От виещите се мъгла и пара се появи огромно, черно тяло, загърнато в надиплен плащ. Пристъпяше напред, сякаш беше самата смърт, дошла да прибере това, което й се полага. Флик се втрещи онемял и ужасен. После, когато страховитата фигура застана пред него, я разпозна, най-сетне мрачният странник се беше появил отново. Беше Аланон.
ГЛАВА 28
Зората току-що се беше пукнала и слънцето грееше ослепително ярко на фона на безоблачното, тъмносиньо небе, когато последната група от бежанци от островния град Керн мина през портите на голямата Външна стена и влезе в Тирзис. Влажната гъста мъгла и огромното тъмно було от буреносни облаци, които бяха покривали земята на Калахорн в продължение на толкова много дни, се бяха разсеяла Поляните бяха прогизнали и осеяни с малки локви, които напоената земя все още не можеше да поеме. Но продължителният дъжд беше отминал и отстъпил място на чисто небе и ярко слънце, които действаха ободрителна Отпреди няколко часа хората от Керн бяха започнали да пристигат на групи, уморени и ужасени от това, което се беше случило, уплашени от това, което предстоеше да се случи. — Домовете им бяха напълно разрушени, а някои все още не знаеха, че армията на Северната земя е подпалила всичко след ненадейното нападение срещу лагера й.