Сега бъдещето на Южната земя беше буквално в ръцете на принца на Калахорн. Хората на Тирзис гледаха на рода Букхана като на управници, които заслужават доверие и които управляват умело. Под командването на Балинор Граничният легион действаше като истинска бойна машина. Сега огромният човек от границата беше последният останал жив от фамилията Букхана и всички — кои съзнателно, кои несъзнателно, гледаха на него като на човека, който ще ги поведе в бой. Ако нещо му се случеше, Легионът щеше да загуби най-добрия ся командващ и последен представител на рода Букхана. Малцината, които разбираха много добре сериозността на положението, си даваха сметка, че Тирзис трябваше да бъде задържан срещу настъпващата армия на Северната земя. В противен случай Южната земя щеше да бъде загубена и щеше да бъде вбит клин между армиите на елфите и на джуджетата. Аланон ги беше предупредил, че ако това стане. Господарят на магиите ще победи. Тирзис беше ключът към успеха или провала, а Балинор беше ключът към Тирзис.
Джанъс Сенпър беше изпълнил задължението си да осигури зашитата на града. След като Мениън го остави пред портите на Тирзис, той потърси командващите на Легиона Фандуик и Гинисън. Те събраха тайно най-важните членове на разпуснатия легион и след бърза и безшумна атака превзеха градските порти и казармите. Бързо се придвижиха към двореца, завзеха го почти без съпротива, и накрая целият град около замъка на фамилията Букхана и ограждащите го градини бяха отново в ръцете им. Докато чакаха до самия палат знак от Мениън, тримата командващи и последователите им чуха виковете за убийството. Уплашиха се, че се е случило най-лошото, втурнаха се към вратите и си пробиха път точно, когато Балинор щеше да залови бягащия Стенмин. По време на краткотрайния бунт почти никой не беше убит. Някои от привържениците на Паланс бяха затворени, а други по собствено желание се присъединиха към предишните си части в Легиона. От петте дивизии на легиона две вече бяха отново сформирани, а до залез слънце и другите три щяха да бъдат мобилизирани и въоръжени. Но разузнавачи от града бяха съобщили на Балинор, че армията на Северната земя е стигнала до Мърмидън. Посъветваха го моментално да се намеси, за да й попречи да прекоси реката.
Обезпокоени Хендъл и братята елфи се запътиха към дясната страна на стълбището на замъка. На лицата им бяха изписани различни чувства. Както винаги джуджето изглеждаше непоколебимо, а застаряващото му лице ставаше неумолимо, когато от време на време хвърляше по някой поглед на планинеца и на красивата му възлюбена. Дюрън изглеждаше състарен, красивите му черти на елф бяха помръкнали от това, което знаеше, че ще се случи. Дейъл пък, който беше не по-малко угрижен от брат си, беше лепнал на лицето си безгрижна усмивка. Мениън отново погледна Балинор и командващите на легиона. Едрият Гинисън, с изумително червена коса и яки ръце. Фандуик, в напреднала възраст и с посребряла коса, с увиснали бели мустаци и намръщен. Средният на ръст Актън, с обикновена външност, но който нямаше равен на себе си като командващ кавалерията Високият и широкоплещест Месалин, почти арогантен с нехайното са поклащане на пети, докато Балинор говореше И накрая Джанъс Сенпър, който неотдавна беше произведен в командващ титуляр — признание за храброто му поведение при отбраната на Керн и за безценната му роля за връщането на Тирзис в ръцете на Балинор и на Легиона. Мениън доста дълго ги изучава внимателно, сякаш преценката, която си правеше от външния им вид, можеше да го увери в качествата им. После Балинор се обърна и го доближи, като махна на Хендъл и на братята елфи също да се присъединят към тях.
— Веднага тръгвам за Мърмидън — каза им той тихо, когато всички се събраха. Мениън поиска да каже нещо, но Балинор го пресече. — Не, Мениън, знам какво ще кажеш и отговорът ми е не. Всички вие ще останете тук в града. Доверявам живота си на всеки един от вас, а тъй като в сравнение с Тирзис животът ми има второстепенно значение, ще ви помоля да охранявате града. Ако нещо ми се случи, вие най-добре ще знаете как да продължите сражението. Джанъс остава с вас и ще поеме командването на отбраната на града. Наредил съм му да се допитва по всички въпроси с вас.