Джанъс им каза, че изпратил пет-шест разузнавачи, за да се опитат да разберат какво става при реката, но никой от тях не се върнал. Според него това било зловещ признак. Няколко пъти решавал самият той да отиде, но всеки път грубоватият Хендъл му припомнял, че е натоварен с отбраната на Тирзис и всеки път той неохотно се съгласявал. Дюрън твърдо реши да отиде да търси приятеля си, ако Балинор не се върне до полунощ. Един елф можеше да премине незабелязан почти при всякакви обстоятелства. Но сега чакаше като останалите, наляган от все по-мрачни предчувствия. Шърл започна да им разказва за непромененото състояние на Паланс Букхана. Но почти никой не й обърна внимание и тя се отказа от непосилната задача да се опитва да отвлича вниманието им от сражението на реката. Чакаха един, после два часа. Шумът се беше позасилил и изглежда боевете се придвижваха към града.
Изведнъж огромна бойна част от кавалерия и пехота се появи от тъмнината почти точно пред скалата. Войниците се мъкнеха, олюлявайки се в нестройни редици, по широкото каменно укрепление, което водеше към града. Приближили се бяха почти незабелязано. Всички, които стояха на върха на Външната стена, се обезпокоиха силно от ненадейната им поява. Джанъс Сенпър се втурна разтревожен към механизма, който крепеше железните приспособления на огромните порти. Опасяваше се, че врагът някак е успял да обходи във фланг Балинор. Но Хендъл безмълвно го спря. Разбрал беше какво става преди другите да се досетят. Джуджето се наведе над ръба на стената, извика силно надолу нещо на собствения си език. Почти веднага му отговориха. Кимна мрачно на останалите и посочи към високия ездач, който се движеше в края на дългата колона. В слабата светлина на луната покритото с прах лице на Балинор се вдигна. Мрачната му физиономия потвърди подозренията им в момента, в който го познаха. Граничният легион не беше успял да задържи Мърмидън и армията на Господаря на магиите се придвижваше към Тирзис.
Наближаваше полунощ, когато останалите петима от тръгналата от Кълхейвън група, се събраха в малка уединена трапезария в семейния дом на Букхана, за да вечерят набързо. Продължителната следобедна и вечерна битка за задържането на Мърмидън срещу силите на Северната земя беше загубена, въпреки че броят на дадените от страна на врага жертви беше ужасяващ. До определен момент изглеждаше, че войниците ветерани на Граничния легион няма да позволят на нагазилите в Мърмидън войници на Северната земя да завземат южния бряг на бързата река. Но враговете бяха хиляди и хиляди и в момента, в който паднеха стотици, прииждаха нови хиляди. Кавалерията на Актън се носеше със светкавична бързина по краищата на легиона и осуетяваше всеки опит на врага да обходи във фланг окопаните войници от пехотата. Бързите настъпления в центъра на редиците на хората от Северната земя отнеха живота на стотици троли и гноми. Това беше най-ужасната касапница, която Балинор беше виждал някога и постепенно Мърмидън започна да променя цвета си от кръвта на ранените и умиращите. Но те не се отказваха и продължаваха да се опитват да прекосят реката — опитваха се, сякаш бяха безмозъчни същества без чувства, без разум, без присъщото на човека чувство на страх. Властта на Господаря на магиите беше поробила колективния мозък на простосмъртните от огромната армия. Смъртта за тях нямаше никакво значение. Голяма група от освирепели скални троли проби най-десния край на отбранителната линия на Легиона. Загинаха до един. Но тази тактика принуди войниците на Тирзис да скъсят левия си фланг. Накрая армията на Северната земя прекоси реката.
Почти се беше стъмнило и Балинор прецени, че и най-добрите войници в света няма да могат да си върнат южния бряг и да го задържат при тази тъмнината. В следобедните сражения загубите на Легиона бяха незначителни и той нареди на двете дивизии да отстъпят към малко възвишение на неколкостотин ярда на юг от Мърмидън и да се подредят в боен ред. Остави кавалерията на левия и на десния фланг и й нареди да прави кратки набези, за да държи врага в напрежение и да не допуска организирано контранападение. Изчака да се стъмни напълно. С падането на нощта ордите на армията на Северната земя започнаха да прекосяват реката. Едновременно изумени и уплашени войниците на Граничния легион наблюдаваха как първите стотици, стъпили на отсрещния бряг, се превръщаха в хиляди и продължаваха да се множат и множат. Гледката, на която станаха свидетели мъжете от границата беше ужасяваща — една армия с такава невероятна численост, която, докъдето очите виждаха, напълно покри земята от двете страни на Мърмидън.