ГЛАВА 30
Сутринта на третия ден откакто бяха започнали! да преследват Орл Фейн, поройните дъждове, конто се бяха изсипали върху огромната пустош на Северната земя, понамаляха Слънцето отново се появи като размазана бяла топка и засвети през мъгливата тъмнина, оставена от черната стена на Господаря на магиите, която, след като премина с беса на стихийно бумтяща пещ, изчезна в разкаляния и осеян с камъни терен. След бурята контурите на местността бяха изцяло променени. Дъждът беше помел почти всичко, което нарушаваше разнообразието и беше оставил само четири еднакви хоризонта от скалисти възвишения и разкаляни долини.
В началото появата на слънцето бе приятна гледка. Топлите му лъчи проникнаха през омразния мрак, който се беше впил и не се откъсваше от голата гръд на земята, и прогонваха останалия след отшумялата буря студ. Ставаше все по-топло и по-топло и пейзажът отново започна да се променя. Потоците, които се стичаха по изровените от силния дъжд лъкатушещи дерета, започнаха да се загряват и да отделят пара, която се зарея нависоко в горещото небе. Въздухът се навлажни неимоверно много и всичко наоколо се накваси в нова, още по-неприятна влага. Малкото растителен свят, който се беше появил след унищожителната буря, повехна и клюмна безжизнено, покосен от яркостта на животворното слънце, задушен от непоносимата жега, която проникна в сивкавата мъгла. Изложената на горещите лъчи на слънцето кална земя скоро се изсуши и се превърна в напукана спечена глина, която не можеше да дава живот. Ручеите, езерата и локвите бързо пресъхнаха и почти веднага изчезнаха. Повърхността на огромните купчини от камъни, разпръснати по засъхналата земя, бързо погълна парещата жега като желязо, поставено в живи въглени. Бавно, неумолимо, почвата пак стана такава, каквато беше преди дъжда — сухо голо парче земя, лишено от живот, безмълвно и отблъскващо под необятното безоблачно небе. Единственото движение беше бавният дьго-образен ход на неостаряващото, безразлично слънце, което следваше вечния си път от изток на запад и превръщаше дните в години, а годините във векове.
Три приведени фигури се подадоха предпазливо изпод убежището на каменната ниша, издълбана в повърхността на едно от безбройните, безлични възвишения. Схванатите им тела се изправиха бавно, а очите им се взряха мрачно в непрогледната стена от мъгла. Останаха доста дълго така, втренчили погледи в просналата се а безкрая умираща земя, едно противно гробище на купчини пръст върху тленните останки на всички, които бяха дръзвали да прекрачат забраненото кралство. Цареше абсолютна тишина, която се процеждаше зловещо през мъгливата сивота, провесила безмълвното си предупреждение за смърт в съзнанието на трите живи същества. Те стояха неспокойни и нащрек, приковали погледи в пустошта, която ги заобикаляше.
Ший се обърна към спътниците си Панамон Крийл се беше навел и разтъркваше краката си, мъчейки се да раздвижи вдървените мускули. Тъмната му коса беше разрошена и стърчеше на всички страни. Не се беше бръснал три дни. Имаше измъчен вид, но проницателните му очи горяха будно, когато погледна въпросително Ший. Огромният Келцът се беше качил безшумно на върха на възвишението и разучаваше хоризонта на север.
Стояли бяха почти цели три дни наблъскани в тясното убежище на скалистата им ниша, докато свирепата буря на Северната земя беше вилняла неукротимо из голата земя около тях. Загубили бяха три дни от преследването на Орл Фейн и на Меча на Шанара. Цели три дни, през които всички следи на измъкналия се гном бяха напълно заличени. Пълзели бяха безспир сред камъните, яли бяха, защото знаеха, че трябваше да ядат, спали бяха, защото нямаше какво друго да правят. Благодарение на разговорите Ший и Панамон се бяха опознали и сближили, но Келцът си оставаше пълна загадка. Ший продължаваше да е убеден, че въпреки бурята те трябва да продължат да преследват гнома. Панамон обаче категорично отказваше да разисква въпроса. Според него в такава буря никой не беше в състояние да отиде надалеч. Така че и Орл Фейн е бил принуден да се подслони някъде. Иначе щял да рискува да затъне в някой кален склон или да бъде удавен в някоя от бързите порои. Във всеки случай, гномът едва ли е успял да напредне много, заключи спокойно крадецът. Келцът слезе от върха на възвишението и направи широк, бърз жест с ръката си. Хоризонтът беше чист.