Следата, която малкият гном беше оставил, криволичеше влудяващо объркващо през прашните възвишения на по-ниската част на Северната земя. На няколко пъти решаваха, че се движат почти право на изток, а в следващия момент установяваха, че са тръгнали точно в обратна посока. Следобедът се влачеше с педантична монотонност и въпреки уверенията на Келцът, че следите стават все по-пресни, нямаха чувството, че скъсяват бързо разстоянието. Ако нощта ги свареше преди да са успели да заловят плячката си, те можеха отново да я изпуснат. Вече два пъти насмалко да хванат гнома и всеки път се случваше нещо неочаквано, което ги принуждаваше временно да изоставят преследването. Нямаха никакво намерение това да им се случи трети път. Ший дори мислено се закле, че ако се наложи, ще продължи да търси Орл Фейн дори в непрогледна тъмнина.
Огромните върхове на страховитото Кралство на черепите се мержелееха заплашително в далечината, а черните им назъбени била се врязваха като остриета на бръснач в хоризонта. Човекът от Вейл изпитваше страх, от който не можеше да се отърси, страх, който непрестанно се засилваше, докато тримата навлизаха все по-надълбоко в Северната земя. Започна да го обзема чувството, че се е нагърбил с много по-тежко бреме, отколкото беше допускал в началото, че по някакъв начин преследването на Орл Фейн и диренето на Меча на Шанара бяха само една нищожна част от много по-мащабна поредица от събития. Все още не беше изпаднал в истинска паника, но едно все по-натрапчиво желание да приключи с това налудничаво преследване и да се върне в родната си страна започна да го ръчка като с остен.
В средата на следобеда хълмистият терен започна да се изравнява и да преминава във вълнообразни равнини. Тримата вече можеха да виждат по-надалеч и да се движат изправени и с отпуснати мускули за пръв път, след като бяха преминали през черната стена. Местността пред тях се простираше със секваща дъха скованост. Сурова и пуста равнина, покрита с кафява почва и сиви скали, проснали се вълнообразно на север, към високите върхове, които ограждаха Кралството на черепите и дома на Господаря на магиите. Цялото това безмерно пространство — голо, горещо и пусто — беше забулено в същата тази неестествена, мъртвешка тишина. Нищо не помръдваше, нито едно живо същество не пошавваше, нито едно насекомо не издаваше звук, нито една птичка не се стрелваше. Нямаше дори лек полъх на вятър, който да се докосне до напластената прах. Всичко наоколо беше попарена пустош, без искрица живот, застлана с покрова на смъртта. Обърканите следи на Орл Фейн криволичеха в тази необозримост и се губеха някъде в безкрая. Сякаш земята го беше погълнала.
Преследвачите се спряха за няколко минути. На лицата им беше изписано явното нежелание да продължават в тази отблъскваща земя. Но нямаха време да преценяват дали си заслужава усилието и пак тръгнаха напред. Виещата се пътека се виждаше надалеч в тази хълмиста равнина и можеха да продължат по-напряко. Бързо започнаха да наваксват изгубеното време. След по-малко от два часа Келцът им каза, че са на не повече от един час път от преследваната жертва. Свечеряваше се бързо, слънцето потъваше зад назъбения хоризонт далеч на запад. Бледият здрач се сгъсти от непомръдващата сива мъгла и местността започна да придобива странно неясни очертания.
Тримата бяха следвали следите на гнома, които ги бяха отвели в дълбоко дефиле, образувано от множество високи била, осеяни с надвиснали огромни назъбени скални образувания. Залязващото слънце почти мигновено се скри в сенките на тъмната клисура и Панамон Крийл, който в началото беше тръгнал да ги води въодушевено, сега беше принуден да се взира напрегнато и да търси очертанията на следите в напластената прах. Постепенно забавиха ход и накрая, когато крадецът се приведе по-ниско до земята, спряха Панамон Крийл изучаваше внимателно следата непосредствено пред него. Извика изумен, когато видя, че отпечатъците най-неочаквано свършват Ший и Келцът веднага го доближиха и след обстойно разглеждане на земята пред тях откриха, че някой много старателно беше заличил по-нататъшните следи от минаването на малкия гном.