В същия този момент от сенките на дефилето започнаха да се отделят огромни черни фигури, които се запътиха бавно към тях в сгъстяващия се мрак. Пръв ги видя Ший. В началото не повярва на очите си и си помисли, че му се привижда. Панамон по-бързо разбра какво става. Крадецът скочи мигновено на крака, изтегли огромния си меч, вдигна шипа си и се втурна да разкъса затварящия се около тях кръг. Но предвидливият по принцип Келцът направи нещо изненадващо. Хвърли се след него и дръпна изумения крадец назад. Панамон втренчи невярващ поглед в мълчаливия си спътник, после неохотно свали оръжието си. Заобиколени бяха най-малко от десетина застанали нащрек фигури. Но въпреки здрача Ший разбра, че бяха открити от няколко огромни троли.
Групата от уморени ездачи елфи яздеха, облени в пот и се взираха по склоновете на долината, които се спускаха към широкия Рен. На изток пред тях се простираха две мили от пустата долина, очертана от двете страни с високи склонове, които завършваха с остри била. Повече от хиляда години легендарният проход беше служил като вход от по-ниските части на равнините Стрелехайм към величествените гори на Западната земя, една естествена врата към родината на елфите. Точно в този прославен проход ужасната мощ на армиите на Господаря на магиите е била надвита и разгромена от легионите на елфите и на Джърл Шанара. Точно тук старият Бремен и невероятната сила на Меча на Шанара се изправили срещу Брона и го принудили да избяга — да избяга заедно с огромните си армии обратно в равнините, където, спрян от настъпващите армии на джуджетата, бил хванат в капан и унищожен. Проходът Рен е бил свидетел на началото на поражението на най-голямата заплаха, надвиснала над света след унищожителните Велики войни и хората от всички раси гледаха на тази мирна долина като на межда, която бележеше епохално историческо събитие. Тя беше естествен паметник на историята на човечеството. Някои бяха прекосили половината свят, просто за да дойдат да видят и да се почувстват като част от това легендарно събитие.
Джон Лин Сандър заповяда да спрат и всички елфи слязоха с въздишка на облекчение от конете. Мислите му бяха заети не с историята на отдавна отминали времена, а със загриженост за непосредственото бъдеще. Обезпокоен, той се втренчи в плътната черна стена, която се спускаше от Северната земя през равнините Стрелехайм и която с всеки изминал ден все повече се доближаваше до границите на Западната земя и до родината на елфите. Острият му поглед проникваше далеч на изток, където мракът вече беше проникнал в горите, ограждащи древната крепост на Паранор. Поклати непримиримо глава и прокле деня, в който си беше позволил да напусне краля и старите си приятели. Раснал беше до зрялата си възраст в компанията на Ивънтайн и когато приятелят му стана крал, остана до него като личен съветник и самопровъзгласил се негов страж. Заедно се бяха подготвяли за нашествието на армиите на Брона, Господаря на духовете, за когото бяха смятали, че бил разгромен навремето във Втората война на расите. Загадъчният странник Аланон беше предупредил народа на елфите. Тогава някои не му повярваха и му се надсмяха презрително.
Ивънтайн обаче му повярва, Аланон никога не беше грешил. Способността му да вижда в бъдещето беше наистина неестествена, но безупречно точна.
Народът на елфите се вслуша в съвета на Ивънтайн и се подготви за война. Но нашествието не беше осъществено по начин, по който очакваха. После Паранор падна, а с него и Меча на Шанара. Аланон отново дойде при тях и ги помоли да наблюдават равнините на Стрелехайм над Паранор и да следят дали превзелите крепостта на друидите гноми няма да се опитат да преместят Меча на север в двореца на Господаря на магиите. Те отново му се подчиниха безпрекословно.
Но се случи нещо неочаквано и то докато Джон Лин Сандър беше далеч от краля. Окопалите се в Паранор гноми съвсем ненадейно решиха да потърсят сигурност дълбоко във вътрешността на Северната земя и три техни многочислени патрула нападнаха линиите на елфите. Ивънтайн и Джон Лин командваха две отделни военни части, които трябваше да заловят две от тези сили. Те щяха лесно да разгромят гномите, ако не беше планът за нашествие на обединени сили на гноми и троли, изпратени от настъпващата сега армия на Господаря на магиите от Северната страна. Частта на Джон Лин беше почти унищожена и той едва спаси живота си. Не успя да стигне до Ивънтайн и кралят на елфите изчезна с цялото си командване. Джон Лин Сандър го беше търсил почти цели три дни.