— Ще го намерим, Джон Лин. Той не е от хората, които се оставят лесно да бъдат убити. Ще намери начин да оцелее.
Мрачният елф кимна едва забележимо с ниско приведената си глава, а очите му стрелнаха бързо младото лице на човека до него.
— Може би изглежда странно, но съм сигурен, че е жив — продължи сериозно другият. — Не мога да си обясня на какво се дължи тази моя сигурност, но… просто го усещам.
Брийн Елеседил беше по-малък брат на Ивънтайн. Освен това беше и следващият наследник на трона, ако брат му умреше. Той все още не беше готов за подобна отговорност и съвсем искрено не я желаеше. След изчезването на Ивънтайн не направи нищо, за да поеме командването на намаляващите армии на елфите, нито председателството на ужасения кралски съвет, но веднага се включи в издирването на брат си. По тази причина управлението на елфите изпадна в състояние на почти истински хаос. Народът, който само допреди две седмици беше обединен срещу непосредствената заплаха от нашествие от север, сега се беше превърнал в една несигурна, разделена на отделни групички маса, ужасно уплашена, че няма кой да поеме ръководството.
Елфите изобщо нямаше да изпаднат в тази паника. Те бяха прекалено дисциплинирани, за да допуснат положението да им се изплъзне напълно из ръцете. Но Ивънтайн беше безспорно силна личност и хората се обединиха здраво зад него след покачването му на престола. Млад, но с невероятно силен характер и непоклатим здрав разум, той винаги беше готов да им даде съвет, когато му го искаха и винаги се вслушваха в думите му. Слуховете за изчезването му потресоха дълбоко народа.
Но нито Брийн Елеседил, нито Джон Лин имаха време да се притесняват за каквото и да било, освен за това, как да намерят изчезналия крал. Докато го търсеха, те нападаха патрули на гномите и основното тяло на армията на Северната земя. Изтощените оцелели от смазаните части на елфите се върнаха бързо в селцето Коос, където смениха конете си и взеха нови провизии. Сега отново подновиха издирването на краля.
Джон Лин Сандър беше убеден, че знае къде може да намери Ивънтайн, ако той все още е жив. Огромната армия на Северната земя се беше придвижила на юг към кралството на Калахорн почти една седмица по-рано. Тя нямаше да може да напредне много, докато не унищожи легендарния Граничен легион. Сега и той, и Брийн смятаха, че Ивънтайн може би е взет в плен и те щяха да го намерят като заложник на командващите на нашественическата армия на Брона. Той щеше да е безценен коз в ръцете им. Ако Ивънтайн Елеседил бъде разгромен, градовете, командвани от не чак дотам смели воини, щяха да предпочетат да се предадат.
Във всеки случай Господарят на магиите признаваше значението на Ивънтайн за народа на елфите. Той беше най-таченият и любим вожд на елфите след Джърл Шанара и те щяха да са готови на всичко, само и само да си го върнат невредим. Кралят на магиите нямаше да има полза от Ивънтайн мъртъв пък и ако го убиеше, той така щеше да разгневи елфите, че те отново щяха да се обединят в желанието си да го унищожат. Но жив Ивънтайн щеше да бъде незаменим коз, защото елфите никога не биха изложили на опасност живота на любимия си син. Джон Лин Сандър и Брийн Елеседил не се заблуждаваха, че Ивънтайн ще им бъде върнат невредим, дори ако армията им не се намеси в нашествието на Северната земя. Те действаха по собствена инициатива и рискуваха с надеждата, че ще намерят приятеля и брата, преди той да престане да бъде полезен за целите на Брона, преди падането на Южната земя. — Е, достатъчно. Хайде, на конете!
Нетърпеливият глас на Джон Лин проряза кратката почивка с оглушителна острота и излегналите се войници скочиха на крака, за да изпълнят бързо заповедта. Той за последен път погледна тъмнината в далечината, после се обърна, леко се метна на коня си и хвана юздите. Брийн вече беше до него и след няколко секунди малката кавалерийска група се движеше в бърз тръс надолу през долината. Сутринта беше сива, въздухът наситен с острата миризма на дъжда от предишната нощ, която продължаваше да се носи над равнините. Високата трева беше мокра, огъваше се под копитата на газещите я коне и заглушаваше шума им. Далеч на юг, зад облаците, се виждаше следа от тъмносиньото небе. Денят беше хладен и елфите се чувстваха добре в умерената температура.
Бързо стигнаха до края на долината и когато влязоха в източната част на прохода, подръпнаха юздите на нетърпеливите ся коне и забавиха ход. Разговаряха помежду си, макар почти шепнешком, защото границите на Северната земя се намираха точно зад входа на прохода. Колоната от конници се виеше като змия между високите хребети, които очертаваха източния вход и след малко се появиха сред необятната шир на равнините Стрелехайм. Джон Лин почти неволно хвърли поглед на прострялото се пред очите му пространство, след миг внезапно дръпна юздите и спря коня си.