— Брийн, конник!
Другият се озова бързо до него и те се взряха в конника, който се приближаваше от далечината към тях. Двамата елфи гледаха с любопитство, без да могат да различат в мъглявината чертите му. За миг Брийн Елеседил трепна при мисълта, че това е брат му, но загуби всякаква надежда, когато прецени, че мъжът е по-дребен от Ивънтайн. Личеше си, че не е ездач. Виснал беше с двете си ръце върху юздите и не се отлепваше от седлото. Явно се страхуваше да не падне, а широкото му лице беше червено и обляно в пот от усилието. Не беше елф. Беше човек от Южната земя. Спря рязко коня си пред групата от елфи и преди да проговори, си пое дълбоко въздух. Огледа развеселените лица пред себе си и лицето му пламна още повече.
— Преди няколко дни срещнах един човек — започна непознатият. После млъкна, за да се увери, че го слушат. — Той ме помоли да открия дясната ръка на краля на елфите.
Веселите пламъчета в очите им моментално изчезнаха, когато елфите се наведоха към него.
— Аз съм Джон Лин Сандър — каза тихо командващият на патрула. Изтощеният конник въздъхна с облекчение и кимна с глава.
— Казвам се Флик Омсфорд и изминах целия този път от Калахорн, за да ви намеря. С доста голямо усилие слезе от коня и разтърка изтръпналия си гръб. — Ако ме оставите да си отдъхна няколко минути, ще ви заведа при Ивънтайн.
Ший вървеше мълчаливо между двамата огромни троли, които го бяха пленили и не можеше да се отърве от чувството, че Келцът ги беше предал. Нападението от засада беше хитро замислено, но те поне можеха да се опитат да се измъкнат. Вместо това, поради най-неочакваната намеса на Келцът, те изобщо не се противопоставиха и доброволно се оставиха да бъдат разоръжени. Ший се надяваше, че Келцът може би познава някой от тролите, които ги нападнаха или, като представител на тяхната раса, ще поприказва с тях, ще ги вразуми и ще издейства освобождаването им. Но огромният трол изобщо не се опита да ги заговори и покорно се остави да му завържат ръцете. Те взеха оръжията на Панамон Крийл и Ший и вързаха ръцете им. После подкараха тримата пленници на север в голите равнини. Камъните на елфите все още бяха у малкия човек от Вейл, но те бяха безполезни срещу тролите. Той гледаше широкия гръб на Панамон, който вървеше точно пред него и се чудеше какво ли си мисли сприхавият крадец. Така беше изумен от бързината, с която спътникът му се беше предал, че оттогава не беше продумал ни дума Явно не можеше да повярва, че толкова погрешно беше преценил мълчаливия гигант, чийто живот беше спасил и чието приятелство беше ценил. Поведението на трола беше истинска загадка и за двамата. Но докато Ший беше само объркан, Панамон Крийл беше дълбоко наранен. Каквито и недоразумения да бяха имали помежду си, той беше чувствал Келцът като приятел — единственият приятел, на когото беше вярвал. Разочарованието на изпечения авантюрист бързо щеше да се превърне в омраза, а Ший винаги беше усещал, че независимо от всичко, Панамон Крийл може да бъде опасен като враг.
Невъзможно беше да се определи накъде ги водеха. Нощта в Северната земя беше тъмна и безлунна, а Ший беше принуден да внимава къде стъпва, докато групата следваше лъкатушния си път през разпръснатите камъни и високите хребети, покрити с хлъзгава почва и камъчета. Езикът на тролите беше абсолютно непознат на човека от Вейл. След като Панамон беше изпаднал в мълчалив размисъл. Ший не можеше да разбере нищо. Ако тролите подозираха кой беше той, тогава те ги водеха при Господаря на магиите. Фактът, че не го закачаха за камъните на елфите, може би беше признак, че тролите ги бяха задържали само като неканени гости, без да знаят какво ги беше довело в Северната земя. Тази възможност не го успокояваше. Тролите много бързо щяха да го разкрият. Изведнъж се зачуди какво ли е станало с изплъзналия им се Орл Фейн. Следите му изчезваха точно там, където ги заловиха, така че нищо чудно и гномът да е пленен. Но къде го бяха отвели? И какво беше станало с Меча на Шанара?
Вървяха вече часове в непрогледната тъмнина. Ший бързо загуби всякаква ориентация за време и накрая така се изтощи, че припадна и до края един от тролите го носи на широкото си рама Дойде на себе си от блещукащата светлина на бавно горящ огън, когато групата влезе в непознат лагер. После усети, че го поставят на земята, след което беше внесен през отвора на голяма палатка. Вътре провериха дали ръцете и краката му са здраво вързани. След това го оставиха сам. Панамон и Келцът бяха закарани някъде другаде.