Започна да се бори с кожените ремъци, но те не се разхлабваха и скоро се отказа от опитите си да се освободи. Усещаше как се унася и как умората от продължителното ходене се разлива по бодящото го тяло. Мъчеше се да се пребори със съня и се опитваше да състави план за бягство. Колкото по-силно се съпротивляваше, толкова по-трудно му беше да мисли за каквото и да била И всичко в уморения му мозък се размазваше все повече и повече. След пет минути заспа.
Стори му се, че само след миг беше събуден от грубо раздрусване, което го извади от дълбокия сън. Надигна се замаяно, докато някакъв широкоплещест трол му говореше нещо, което не разбираше, после му посочи към една чиния с храна и мина в осветената част на палатката. Ший премигна в тъмнината и разсеяно забеляза познатата сивота на утрото в Северната земя, което отбелязваше началото на нов ден. Леко се изненада, когато забеляза, че кожените ремъци са свалени и разтри китките и глезените, за да раздвижи кръвта в ръцете и краката си. После бързо се залови с оставената за него храна.
Извън палатката изглежда цареше огромна възбуда. Виковете и крясъците на тролите се разнасяха из целия лагер и огласяха сутрешния въздух. Човекът от Вейл приключи с яденето и тъкмо се канеше да рискува и да надникне през спуснатото пред входа платнище, когато някой го разтвори широко. Жилест трол от охраната влезе и даде знак на Ший да го последва. Човекът от Вейл тръгна неохотно, стиснал здраво предната част на куртката си, където усещаше успокоителната подутина на камъните на елфите.
Ескорт от троли поведе малкия човек от Южната земя през огромен лагер, състоящ се от палатки с различна големина и от каменни колиби. След като погледна хоризонта в далечината разбра, че са високо над голите равнини, които бяха прекосили предишната нощ. Лагерът изглеждаше безлюден и нямаше и следа от гласовете, които Ший беше чул по-рано. Огньовете от предишната нощ се бяха превърнали в пепел и всички палатки и колиби бяха празни. Изведнъж уплашеният пленник изстина от ужас. Мина му през ума, че може би го водеха към собствената му екзекуция. От Панамон и Келцът нямаше и следа. Аланон, Флик, Мениън Лий и всички останали бяха някъде в Южната земя и не знаеха за опасното положение, в което се намираше. Беше сам и щеше да умре. Така се беше вцепенил от страх, че дори не можеше да се опита да избяга. Вървеше вдървено между тролите, които го бяха пленили, докато го водеха през смълчания лагер. Постепенно точно пред него се появи нисък хребет, който очертаваше границата на лагера. После минаха край последните палатки и колиби и се озоваха на широка, открита поляна. Ший не можеше да повярва на очите си. Множество троли бяха седнали в широк полукръг с лице към хребета и когато той се появи на поляната, го погледнаха. В основата на хълма седяха трима троли с различна височина и може би на различна възраст, Ший не можеше да каже със сигурност. И тримата държаха по едни ярко оцветен плат, поставен на дълга черна дръжка. Панамон Крийл седеше от едната страна на широкия полукръг. Беше умислен и изражението му не се промени, когато забеляза Ший. Вниманието на всички беше приковано към едрото тяло на Келцът, който стоеше неподвижен в центъра на тролите. Те седяха със скръстени ръце, а той беше обърнат към тримата, които държаха странните предмети. Не се обърна, когато Ший беше въведен в кръга и поставен да седне до Панамон. Последва дълго мълчание. Това беше най-странното зрелище, което Ший беше виждал. После един от тримата троли, които седяха в центъра на кръга, се надигна тържествено и удари леко с пръчката по земята. Насъбралите станаха като един, рязко се обърнаха с лице на изток и изрекоха хорово няколко кратки изречения на езика си. После млъкнаха и отново седнаха. — Можеш ли да си представиш? Те се молят. Това бяха първите думи на Панамон и Ший трепна изненадан. Хвърли бърз поглед на крадеца, но той гледаше Келцът. Друг от тримата троли, които председателстваха странното събрание, стана и каза нещо на слушащата го внимателно публика, като няколко пъти посочи с ръка към г Панамон и Ший. Малкият човек от Вейл погледна въпросително спътника си.
— Това е съд, Ший — заяви крадецът удивително спокойно. — Не за мен или за теб, във всеки случай. Ще бъдем отведени в Планината на черепите отвъд Острието на ножа, в кралството на Господаря на магиите, където ще бъдем задържани за… винаги. Струва ми се, че все още не знаят кои сме. Господарят на духовете е издал заповед всички извън тази земя да бъдат закарвани при него и те не правят изключение за нас. Все още има някаква надежда. — Но съд…? — започна колебливо Ший.