За пръв път Хендъл си замърмори нещо гневно под носа. За пръв път Мениън беше обзет от чувство на безпокойство. Дори Джанъс Сенпър зашари нервно напред-назад. Но това, от което най-много се страхуваха, се случи малко по-късно. Частта от троли, която се беше включила със свежи сили в уморителното преследване, се втурна напред толкова стремително, че уморените и обезсилени отстъпващи мъже на Тирзис не успяха да стигнат до безопасността на скалата. Почти на сто ярда от чакащата ги подвижна стена те бяха принудени да се обърнат и да се бият. Димът от разпръснатите пожари се издигаше като черна стена пред ниските укрепления и пречеше на чакащия пред града Балинор да вижда какво става. Но ужасените мъже, които наблюдаваха от върха на високата градска стена, виждаха много добре неочаквания обрат на събитията.
— Трябва да предупредя Балинор! — кресна Хендъл и скочи от наблюдателния си пост към перилата. — Цялата част ще бъде посечена!
Джанъс Сенпър тръгна с него, но Мениън и братята елфи продължиха да наблюдават безпомощно, без да могат да откъснат очи от бойното поле, където огромните скални троли връхлетяха върху уморените хора на Месалин. Войниците на Легиона бяха сбили редиците си, с плътно прилепнали щитове и протегнати напред копия, подпрели дръжките им на твърдата земя, готови за нападението. Тролите също застанаха в бойна фаланга, която беше повече широка, отколкото дълга. Те явно имаха намерение да обградят хората на Южната земя от три страни и да пробият отбраната. Мениън погледна бързо от стената, но Балинор не се беше помръднал и още не знаеше, че цял полк на легендарния Граничен легион беше на ръба на пълното унищожение. Преди да отмести погледа си към равнините под града, планинецът видя как Хендъл и Джанъс се доближиха до високия човек от границата и ръкомахаха възбудено. Късно е вече, викаше си мислено Мениън. Закъснели бяха, и то ужасно много.
Но изведнъж се случи нещо странна Цялата кавалерийска част на Актън, която наблюдаващите от градската стена сражението бяха забравили за момент, най-неочаквано се откъсна стремително от атакуващите я гноми, подреди се в безупречен боен ред и се понесе рязко право на изток, зад гърба на преследващите троли. Галопирайки бясна отличните кавалеристи се врязаха в редиците на гномите, които им препречваха пътя. Без да обръщат внимание на дъжда от стрели, с който разярените гноми ги обсипаха, те летяха право към тролите. С приведени копия войните от полка пометоха задните редици на фалангата на тролите и продължиха да се носят бързо през равнините на изток. Огромните войници на армията на Северната земя бяха изненадани и много от тях се строполиха на земята, прободени от забитите в телата им копия.
Но това бяха най-добрите бойци в света и те моментално се съвзеха от изненадващия удар, сгъстиха редиците си и се обърнаха да посрещнат новата заплаха. Когато кавалеристите на Актън отново тръгнаха на запад със зашеметяващ галоп и за втори път се врязаха в задните редици на тролите, освирепелите войници на Северната земя ги посрещнаха с насочени копия и размахани боздугани. Повече от десетина кавалеристи паднаха безжизнени от конете и още толкова увиснаха ранени върху седлата, докато полкът продължи да се носи на изток. Накрая сви рязко на юг и се понесе към сигурността на Тирзис.
Актън беше постигнал целта си. Навременното отклоняване на бронираните троли позволи на обкръжения полк на Месалин да се измъкне и втурне към прикритието на дима. Маневрата беше блестящо осъществена и наблюдаващите от върха на Външната стена мъже се разкрещяха с необуздан възторг.
Първите редици на вбесените троли хукнаха да преследват пехотинците на Граничния легион, но те успяха да се скрият в дама и повечето от тях, прикривани от командвания от Балинор помощен взвод, стигнаха да чакащата ги подвижна стълба — В подножието на скалата се разрази люта битка, докато войниците от полка се мъчеха да вдигнат сваления мост, преди врагът да го е завзел. Накрая той просто беше хвърлен от насипа долу в равнината и след секунди подпален и унищожен от хората на Тирзис.