Панамон хукна към прохода, като теглеше Ший със себе си. Но този път не беше нужно да подканя човека от Вейл. Той бързо се изравни с него и продължи да тича като стрела през труповете на мъртвите. Събра последните си сили от някакъв последен източник на сила и решителност и изуми Панамон Крийл, който в един момент забеляза, че беше изостанал след него. Когато стигнаха до планинския проход, парчета от извисяващото се Острие на ножа бяха започнали да се късат с оглушителен грохот и да падат, улеснени от трещящите трусове, които раздираха земята. Масивни скални късове политаха с унищожителна сила към лъкатушещия каньон и огромната лавина от камъни, която се свличаше непрестанно от високите древни върхове, ставаше все по-мощна и по-мощна. В центъра на това масово унищожение двамата мъже от Южната земя криволичеха и се мъчеха да се провират невредими — измъченият полуелф, стиснал древния си Меч и едноръкият крадец. Вятърът ги шибаше безмилостно по гърбовете и ги засилваше с камшика си през градушката от камъни и прахоляк. Минаваха през чупки и завои в скалата и ги отминаваха. Знаеха, че се доближават до края на каньона, зад който ги чакаха откритите предпланини. Ший отново усети, че очите му се замъгляват. Походката му стана несигурна и той яростно затърка очите си със свободната си ръка.
Внезапно цялата западна стена на каньона се разцепи на две и се сгромоляса върху двамата мъже, като ги затрупа под задушаващ водопад от откъснати парчета скала и пръст. Нещо остро удари Ший по главата и за момент му причерня пред очите. Лежеше полузарит от огромната скална маса и се мъчеше да не загуби съзнание. Панамон го изрови и със здравата си ръка го изтегли от струпаните камъни. През сивата мъгла Ший видя кръв по широкото лице на мъжа. Човекът от Вейл бавно се изправи на крака, като се подпираше на Меча на Шанара.
Панамон остана на колене. Ръката му с шипа сочеше към прохода зад тях. Ший любопитно погледна натам. Ужаси се, когато забеляза една ужасна, накуцваща фигура да се приближава към тях сред облаци от прах. Мютен! Безформеното, наподобяващо каучук лице, беше обърнато към тях и чудовището упорито напредваше тромаво към тях. Панамон погледна Ший и се усмихна мрачно:
— Следва ни още от другия край на прохода. Мислех си, че ще можем да се измъкнем от него в скалите, но той явно е твърдоглав.
Надигна се бавно и изтегли дългия си меч.
— Продължавай напред, Ший. Бързо ще те настигна.
Изуменият човек от Вейл поклати занемял глава. Май нещо не беше разбрал както трябва.
— Можем да го изпреварим — избухна най-накрая той. — Почти стигнахме края на прохода. Там можем да се бием с него — двамата!
Панамон поклати глава и се усмихна тъжно.
— Страхувам се, че този път няма да стане. Нещо си навехнах крака. Вече не мога да тичам. — Спря го с поклащане на глава, когато Ший понечи да каже нещо. — Не искам нищо да чувам. А сега, бягай и не спирай да тичаш!
Ший погледна втренчено мъжа и сълзи рукнаха от очите му.
— Не мога да постъпя така!
Внезапен тътен разтърси Острието на ножа и отново свали Ший и Панамон на колене. Камъни се засвличаха с грохот по склоновете на разпадащата се планина, а ужасните конвулсии в дълбоките недра на земята не стихваха. Мютенът все повече се приближаваше, без да обръща внимание на трусовете. Панамон се надигна олюлявайки се и затегли Ший след себе си.
— Целият преход е към края си — каза той тихо. — Нямаме време да спорим. И сам мога да се погрижа за себе си — както се оправях преди да срещна Келцът и теб. А сега искам да бягаш, да се разкараш от този проход!
Постави ръката си на слабото рамо на човека от Вейл и леко го побутна да тръгва. Ший отстъпи няколко крачки и се поколеба, после размаха почти заплашително Меча на Шанара пред лицето му. В очите на Панамон Крийл проблесна лека изненада, после крадецът изписа на лицето си познатата лукава усмивка: