Ший поклати невярващо глава:
— Може би аз нямаше да реагирам така.
Друидът обаче сякаш не го чу и продължи:
— Трябваше да бъда до теб, когато откри Меча на Шанара и когато тайната на талисмана та се разкри. Виж, тогава вече можех да ти обясня въздействието на оръжието срещу Господаря на магиите. Но те загубих в Драконовите зъби и едва по-късно разбрах, че си открил Меча и потеглил на север без мен. Тръгнах след теб, но просто беше прекалено късно. Усетих паниката ти, когато откри тайната на Меча, и знаех, че Господарят на магиите също я усеща. Виках името ти — исках да проектирам гласа си в съзнанието ти. Но бях прекалено далеч, за да пристигна при теб навреме. Господарят на магиите ми попречи. Необходими ти бяха само няколко думи, нищо повече.
Замълча, сякаш беше изпаднал в транс, с очи, вторачени в пространството, което ги делеше. Но та сам откри отговора, Ший, и оцеля.
Човекът от Вейл се загледа в далечината и изведнъж си даде сметка, че въпреки че той самият беше останал жив, всички, които бяха тръгнали с него в Кралството на черепите, бяха мъртви.
— Можеше да бъде другояче — повтори той сковано.
Аланон не каза нищо. В краката му малкият огън гаснеше бавно и се превръщаше в червени въглени. Тъмнината около тях се сгъстяваше. Ший взе купата и дояде супата бързо. Отново усети как го налегна дрямка. Клюмаше, когато Аланон неочаквано го доближи в тъмнината:
— Убеден си, че не съм бил прав, когато не съм ти казал тайната на Меча? — измърмори той тихо, по-скоро установяваше факт, а не задаваше въпрос. — Може би си прав. Може би за всички щеше да е по-добре, ако ти бях разкрил тайната още в самото начала Ший вдигна към него глава. Изпитото му лице беше маска от черни вдлъбнатини и ъгловати линии, които сякаш обгръщаха една постоянна загадка.
— Не, прав си бил — отвърна бавно човекът от Вейл. — Не съм сигурен дали щях да се преборя с истината.
Аланон наклони леко глава встрани, сякаш премисляше тази възможност:
— Трябваше да ти гласувам повече доверие, Ший. Но се страхувах. Млъкна, когато сянка на съмнение премина през лицето на човека от Вейл. Не ми вярваш, но не те лъжа. За теб, за всички останали, винаги съм бил нещо повече от човек.
Налагаше се, защото иначе вие никога нямаше да приемете ролите, които ви определих. Но друидът е човек, Ший. А ти май си забравил нещо. Преди да стане Господар на магиите, Брона също е бил друид. Така че в известен смисъл друидите трябва да поемат някаква отговорност за това, в което той се беше превърнал. Ние сме му позволили да стане Господар на магиите. Нашите знания са му дали тази възможност. После сме се изолирали от света и сме го оставили да се развива в тази насока. Ето защо ние трябва да изпитваме чувство на вина.
Друидите два пъти са имали възможност да го унищожат. Два пъти са се проваляли. Аз бях последният от моята раса. Ако и аз се бях провалил, тогава нямаше да има кой да защитава расите срещу чудовищното зло. Да, наистина се страхувах. Една малка грешка и Брона щеше да остане на свобода завинаги. — Друидът понижи гласа си и зашепна, забил поглед в земята. — Трябва да знаеш още нещо. За мен Бремен е нещо повече от обикновен предшественик. Той е мой баща.
— Твой баща! — За миг Ший напълно се разсъни. — Но това е невъз…
Млъкна, неспособен да продължи. Аланон се поусмихна.
— Сигурно е имало моменти, в които си подозирал, че съм по-стар, отколкото би могъл да бъде един нормален човек. След Първата война на расите друидите разкрили тайната на дълголетието. Но има цена, цена, която Брона отказваше да плаща. Има много изисквания и наказания, Ший. Не е кой знае какъв дар. За времето, през което сме будни, ние натрупваме дълг, който трябва да изплащаме чрез особен вид сън, който предотвратява остаряването. Има най-различни начини за истинско дълголетие. Някои от тях са доста неприятни. Нито един от тях не е лек. Брона търсеше начин, различен от начините на друидите. Начин, за който да не плаща същата цена, да не прави същите саможертви. Накрая единственото, което му остана, беше самоизмамата.
Друидът като че ли се затвори в себе си, после продължи.
— Бремен е мой баща. Той е имал възможност да сложи край на заплахата от Господаря на магиите, но допуснал много грешки и Брона се спасил от него. Баща ми е отговорен за неговото спасение. Ако Господарят на магиите беше осъществил плановете си, вината щеше да падне върху баща ми. Заживях с този страх, докато той не се превърна в моя идея фикс. Заклех се да не повтарям неговите грешки. Опасявам се, че никога не съм ти гласувал достатъчно доверие, Ший.