После тръгнаха, всеки към дома си. Дюрън и Дейъл поеха на запад към Билийл, където Дейъл най-после щеше да се ожени за възлюбената си Линлис. Братята Омсфорд се запътиха на юг към Шейдската долина и, както Флик непрекъснато подчертаваше, към така заслужената почивка. За Флик дните на пътуване бяха приключили. Мениън Лий реши да ги придружи до Вейл, за да се увери лично, че нищо лошо няма да сполети отново Ший. Оттам щеше да отиде за известно време в планините и да поостане с баща си, на когото сигурно вече липсваше. Но знаеше, че много скоро ще се върне в граничната страна при червенокосата дъщеря на крале, която го чака.
Останал сам на опустелия път, Балинор гледа след приятелите си, докато те се превърнаха в малки сенки в далечната зеленина на долината. После бавно се качи на коня си и се върна в Тирзис.
Мечът на Шанара остана в Калахорн. Ший беше твърдо решил да остави талисмана на хората от границата. Техният принос за запазването на свободата на Четирите земи беше най-голям. Те имаха най-голямото право да им бъде поверена грижата за Меча и за съхраняването му. И така легендарният Меч беше поставен с острието надолу върху червена мраморна плоча под арка в центъра на градините на Народния парк в Тирзис. Той щеше да остане там за вечни времена, приютен под широкия мост Сендик. Върху лицевата страна на арката в камъка беше издълбано следното:
Седмици по-късно Ший седеше уморено върху един от високите дървени столове в кухнята на страноприемницата и гледаше с празен поглед чинията с храна на масата пред себе си. До него Флик вече се залавяше с втората си порция. Беше рано вечерта и братята Омсфорд бяха прекарали целия ден в ремонтиране на покрива на верандата. Слънцето беше жарило безпощадно, а работата беше досадна. Въпреки умората и лекото си раздразнение Ший не беше гладен. Все още ровеше с вилица в чинията си, когато баща му се появи на вратата, като си мърмореше навъсено под носа. Курсад Омсфорд се приближи до тях и потупа Ший по рамото.
— Докога ще продължават всичките тези щуротии? — попита той.
Ший го погледна изненадан.
— Не разбирам за какво говориш — отговори той и хвърли поглед на Флик, който сви неразбиращо рамене.
— На всичкото отгоре не се и храниш като хората — Баща му погледна многозначително чинията му. — Как ще си възвърнеш силите, ако не се храниш нормално? — Млъкна за малко, после сякаш се сети нещо, за което беше напълно забравил.
— Пак някакви си странници, това имам предвид. Предполагам, че пак ще зачезнеш нанякъде. Мислех си, че всичко е свършило.
Ший го погледна изумен:
— Никъде няма да ходя. Какви, по дяволите, ги говориш?
Ший Омсфорд седна тежко на празния стол и погледна отблизо доведения си син. Явно беше убеден, че ако иска да получи откровен отговор, трябва да положи малко усилия.
— Ший, никога не сме се лъгали, нали? Откакто си се върнал от посещението си при принца на Лий, не съм ти досаждал с въпроси и не съм настоявал да ми кажеш какво се е случило, докато си бил там, въпреки че офейка посред нощ, без да се обадиш на някого, въпреки, че откакто си се върнал, приличаш на призрак и много упорито отбягваш да говориш как и защо точно се случи това. Сега обаче искам отговор — продължи той бързо, когато Ший се опита да му възрази. — Никога не съм искал да ми казваш каквото и да било, нали така?
Ший поклати мълчаливо глава. Баща му кимна доволен.
— Не съм те питал, защото не обичам да се бъркам в личните работи на хората. Но не мога да забравя, че миналия път изчезна от Вейл след като се появи оня странник, който попита за теб.
— Друг странник! — възкликнаха братята в един глас.
В миг всичките им стари спомени ги връхлетяха — тайнственото изчезване на Аланон, предупреждението на Балинор, Носителите на черепи, бягството, страхът… Ший стана бавно от стола.