Мениън да гледа странното дърво на голото възвишение. За секунда той се поколеба. Не можеше да повярва на очите си После се опита да отстъпи бързо назад, но сипкавата почва под краката му се разтвори преди да успее да помръдне. От нея се подаде огромен пън с ужасно изкривени корени, които се увиха здраво около глезените на младия мъж и ги стиснаха силно. Мениън се препъна назад, опипвайки се да се освободи. За момент си помисли, че положението, в което беше изпаднал е нелепо. Но въпреки неимоверните усилия не успя да се освободи от стисналите го здраво корени. Почти моментално положението стана още по-абсурдно. Когато вдигна глава към чудатото дърво с чепати корени, което преди беше неподвижно, видя, че то се приближава към него с бавни, провлечени движения, с протегнати към него крайници, връхчетата на които бяха покрити с малки, но смъртоносни на вид игли. Напълно отрезвен, Мениън пусна на земята торбата и лъка и извади от ножницата големия меч. Вече знаеше, че момичето и песента са били привидение, които е трябвало да го привлече в обсега на зловещото дърво. Започна да замахва с чести и резки движения срещу стисналите го здраво корени. На места ги прерязваше, но всичко ставаше много бавно, защото те се бяха обвили толкова плътно около глезените му, че не можеше да рискува и да нанася широки удари. Изведнъж го обзе паника, че няма да може да се освободи навреме, но потисна чувството и изкрещя предизвикателно срещу растението, което вече беше почти върху него. Мениън размаха яростно меча си, когато то дойде достатъчно близко, но не можеше да го достигне и бързо разсече няколко стегнали го в хватката си крайника. Дървото се отдръпна леко назад и цялото потръпваше от болка. Планинецът знаеше, че при следващото му доближаване то вероятно щеше да удари нервния му център, ако искаше да го унищожи. Но странното дърво си беше наумило нещо друго. Намота крайниците си кълбовидно към тялото си и после ги изхвърли, един по един, към хванатия в плен пътник и го засипа с излизащите от връхчетата им малки иглички. Много от тях изобщо не попаднаха в целта, а някои се удряха и отскачаха от грубата му куртка и ботушите. Други обаче се забиваха в кожата на ръцете и в главата му и предизвикваха пареща болка.
Мениън се опитваше да ги изтегля и междувременно се предпазваше от поредната атака. Но игличките се чупеха и връхчетата им оставаха забити в кожата му. Усети, че бавно започна да го наляга дрямка и част от нервната му система стана безчувствена. Веднага разбра, че игличките съдържат някакво упойващо вещество, което трябва да приспи жертвата на растението, да я омаломощи и превърне в лесна плячка. Яростно се съпротивляваше на това усещане, което проникваше в организма му, но не след дълго падна обезсилен на колене, неспособен да се бори, със съзнанието, че дървото е спечелило битката.
Случи се обаче нещо странна Смъртоносното дърво като че ли се разколеба и започна да отстъпи леко назад, готвейки се за ново нападение. Зад падналия принц се чуха бавни тежки стъпки, които се приближаваха предпазливо. Не можеше да извърне глава и да види кой е. Дълбок басов глас го предупреди остро да не мърда. Дървото се беше намотало и се готвеше да нападне, но секунда преди да изстреля смъртоносните си иглички, то беше ударено с унищожителната сила от огромен боздуган, който прелетя над рамото на падналия Мениън. Странното дърво беше повалено от удара. Явно наранено, то се помъчи да се надигне и да продължи борбата. Мениън чу [зад себе си острия звук на освободена тетива на лък и една дълга черна стрела се заби дълбоко в обемистия ствол на дървото. Корените около глезените му мигновено отпуснаха хватката и потънаха в земята, а основната част на дървото се раздруса силно, крайниците се за мятаха във въздуха и разпръснаха иглички във всички посоки. Секунди по-късно то ре свлече бавно на земята. Потръпна в последен спазъм и замря. Все още силно упоен от игличките, Мениън усетя как силните ръце на спасителя сграбчиха грубо раменете му. Той го обърна по корем, а с широкия си ловен нож преряза останалите усукани около краката му корени. Пред него стоеше добре сложено джудже, облечено в зеленикаво-кафяви дрехи на обитател на гората, каквито носеха повечето от тази раса. За джудже беше висок, малко повече от пет фута и носеше малък арсенал от оръжия, прикрепени към широкия му кръст. Погледна към упоения Мениън и поклати несигурно глава.
— Трябва да не си оттук, щом вършиш такива глупост — порица го той с дълбокия си басов глас. — Никой, който има малко разум в главата си, не флиртува със сирените.