— Някакви новини от Мениън…? — попита Флик колебливо.
— Не, освен че джуджетата продължават да го търсят, а за това може би е нужно малко време — отговори тихо Ший. Наистина не знам какво да правя. Флик си помисли, че Ший току що направи признание, което беше в основата на цялото пътуване. Погледна надолу към предверията на градините на Мийд, където малка група от тежко въоръжени джуджета се трупаха около даващия нареждания Балинор, който се беше появил ненадейно от горите отвъд. Дори от наблюдателния си пост в най-горната част на градините, младежите от Вейл можеха да видят под дългия му ловен плащ ризницата, която им беше толкова позната. Няколко минути говори нещо на джуджетата със сериозно и замислено изражение на лицето. Ший и Флик знаеха много малко за принца на Калахорн, но хората на Кълхейвън като че ли се отнасяха с най-голямо уважение към него. Пък и Мениън се беше изказал добре за Балинор. Родното му място беше кралството в най-северната част на просторната Южна земя. Често я наричаха пограничната земя и поради това, че се намираше на южните граници на Северната земя, тя играеше ролята на буферна зона. Преобладаващото мнозинство от гражданите на Калахорн бяха хора, но за разлика от повечето представители на другите раси, те общуваха без всякакви задръжки с другите раси и не водеха политика на изолация. В тази отдалечена страна беше разположен високо уважаваният Граничен легион — една професионална армия, командвана от Рул Букхана, крал на Калахорн и баща на Балинор. Още от незапомнени времена Южната земя е разчитала на Калахорн и на Легиона да отбиват първия удар на евентуална нашественическа армия и да дават възможност на останалата част на земята да се подготви за сражение. През петстотинте хиляди години след създаването му, Граничният легион никога не е бил разгромяван.
Балинор започна да се изкачва бавно към каменната пейка, където двамата братя седяха и чакаха търпеливо. Усмихна им се и ги поздрави. Разбираше притеснението им от неизвестността за бъдещите дни и тревогата, която изпитваха за липсващия им приятел. Седна до тях и помълча няколко минути преди да проговори:
— Знам, колко е тежко всичко това за вас — започна той твърдо. — Свиках всички войни-джуджета, които са на разположение и ги пратих да търсят приятеля ви. Ако изобщо има някой, който може да го открие по тези места, това са те. А те няма да се откажат от търсенето, докато не го намерят, обещавам ви.
Братята кимнаха с разбиране като виждаха усилията на Балинор да им помогне на всяка цена.
— Времето сега е много опасно за тези хора, макар че Аланон едва ли ви е споменал за това. Изправени са пред заплахата от нашествие на гномите от горната част на Анар. Вече има сблъсъци по цялата граница и струпване на огромна армия някъде над равнините Стрелехайм. Може би сте се досетили, че всичко това има връзка с Господаря на магиите.
— Значи ли това, че и Южната земя е в опасност? — попита нетърпеливо Флик.
— Безспорно — потвърди Балинор. — Това е една от причините, поради която съм тук. — Дойдох, за да координирам отбранителната стратегия с народа на джуджетата в случай на повсеместно нападение.
— Но тогава къде се губи Аланон? — запита бързо Ший. — Ще дойде ли навреме, за да ни помогне? Какво общо има Мечът на Шанара с всичко това?
Балинор погледна недоумяващите им лица и поклати бавно глава.
— Трябва да призная честно, че не мога да ви отговоря на нито един от тези въпроси. Аланон е много тайнствена личност. Но е умен, и винаги е бил съюзник, на когото може да се разчита, когато в миналото сме се нуждаели от помощта му. Определихме си среща в Анар, когато го видях за последен път няколко дни преди разговора ми с вас във Вейлската долина. Закъснява вече с три дни.
Млъкна и се замисли. Погледна надолу към градините и зад тях, към големите дървета на горите на Анар, заслушан в шумовете на гората и в тихите гласове на джуджетата, които се движеха долу на поляната. Внезапно от една група джуджета в подножието на градините се разнесе вик, към който почти веднага се присъединиха виковете и крясъците на други джуджета и се смесиха с огромна врява, идваща от гората зад селото Кълхейвън. Мъжете на каменната пейка се надигнаха несигурно, огледаха се бързо, за да видят дали има някакви признаци за опасност. Силната ръка на Балинор стисна I Дръжката на широкия меч, прикрепен здраво под ловния му плащ. Минута по-късно едно от джуджетата под тях се втурна нагоре по пътеката и докато тичаше, крещеше неистово.