— Паранор е бил превзет отвътре — продължи Аланон, след като възбудата се поуталожи. — Няма съмнение за съдбата на онези, които са охранявали и защитавали крепостта и Меча. Казаха ми, че всички са били убити. Никой не знае как е станало това.
— Ти беше ли там? — попита неочаквано Ший и в следващия миг се усети, че задава глупав въпрос.
— Напуснах внезапно дома ви във Вей л, защото ми съобщиха, че Паранор се нуждае от подкрепление. Пристигнах прекалено късно, за да мога да помогна на онези, които са били вътре, и насмалко не ме заловиха. Ето защо дойдох в Кълхейвън по-късно.
— Но ако Паранор е паднал, а Мечът завзет…? — изтърваният от Флик въпрос прозвуча глухо и зловещо.
Неочаквано Аланон напусна мястото си, заобиколи дългата маса и застана зад Ший. Постави голямата си ръка на слабото му рамо и се обърна към слушащите го внимателно присъстващи.
— Мечът на Шанара е безсилен в ръцете на Господаря на магиите. Той може да бъде вдигнат само от син на рода на Джърл Шанара. Единствено това пречи на злия дух да нападне сега. Той систематично преследваше и унищожаваше всички потомци на рода, един по един, един след друг, дори и онези, които се опитах да открия и предпазя. Сега всички те са мъртви — всички, с изключение на един и това е младият Ший. Въпреки че е само наполовина елф, той е пряк потомък на краля, носил толкова години Меча. Сега той трябва отново да го вдигне.
Ший щеше да се стрелне към вратата, ако не беше силната ръка, която стискаше силно рамото му. Погледна отчаяно към Флик и в очите на брат си видя отразен собствения си ужас. Мениън не се бе помръднал, но явно беше поразен от ужасното съобщение. Никой нямаше право да го иска от Ший това, което Аланон очакваше от него.
— Е, мисля, че поразтърсихме младия ни приятел — изсмя се кратко Аланон. — Не се отчайвай, Ший. Нещата не са чак толкова страшни, колкото може би ти се струват в момента — обърна се рязко, върна се на мястото си и извърна лице към останалите.
— Трябва да вземем Меча на всяка цена. Нямаме никакъв друг избор. Ако не успеем да си го възвърнем цялата земя ще бъде въвлечена в най-голямата война, която расите са виждали след почти пълното унищожение на живота преди две хиляди години. Ключът е Мечът. Ако не го притежаваме, ще трябва да прибегнем до силата ни на простосмъртни, до храбростта ни на воини — една битка с желязо и мускули, единственият резултат от която ще бъдат хиляди убити и от двете страни. Злото е Господарят на магиите, а той не може да бъде унищожен без помощта на Меча — и без храбростта на неколцина, сред които безспорно ще трябва да бъдем и ние, тук присъстващите.
Отново замълча, за да подсили ефекта от думите си. Настъпи пълна тишина, когато започна да се вглежда очаквателно в мрачните лица на смълчалите се, които отвръщаха поглед встрани. Изведнъж Мениън Лий стана от другия край на масата и погледна право в очите огромния оратор:
— Доколкото разбрах, предлагаш да тръгнем да търсим Меча в Паранор.
Аланон кимна бавно, разтегна тънките си устни в полуусмивка и зачака реакцията на другите изумени слушатели. Дълбоко хлътналите му очи светеха гневно под гъстите вежди и наблюдаваха внимателно хората около него. Мениън седна бавно и на красивото му лице се изписа пълно недоверие, когато Аланон продължи:
— Мечът е още в Паранор. Има голяма вероятност да остане там. Нито Брона, нито Носителите на черепи могат да пренесат сами талисмана. Самото му физическо присъствие е анатема за пребиваването им в света на простосмъртните. Ако някой от тях остане близо до него повече от няколко минути, започва да изпитва мъчителна болка Това означава, че всеки опит да бъде пренесен Мечът на север до Кралството на черепите, трябва да бъде осъществен с помощта на гномите, които държат Паранор.
На Ивънтайн и воините му елфи е възложена задачата да отбраняват крепостта на друидите и Меча. Загубихме Паранор, но елфите продължават да държат южната частна Стрелехайм. Тя е разположена на север от гората и при всеки опит да се стигне от северната страна до Господаря на мрака неминуемо трябва да се премине през патрулите на елфите. Явно Ивънтайн не е бил в Паранор, когато градът е превзет и нямам никакво основание да смятам, че той няма да се помъчи да си върне Меча или поне да попречи на опитите да бъде преместен на друго място. Предполагам, че Господарят на магиите знае много добре това и не мисля, че ще рискува да загуби оръжието, като накара гномите да го изнесат. Вместо това той ще се окопае в Паранор, докато армията му се придвижи на юг.