— Сега вече знаем какво се случило в следващите години. По време на продължителните ся изследвания, Брона разкрил най-дълбоките тайни на магьосничеството и ги овладял. Но в този процес загубил самоличността си, а нищо чудно и душата си, и попаднал под влиянието на силите, които толкова ревностно търсел. Забравил старите науки и техните цели в света на хората. Забравил Съвета на друидите и целта му да създаде един по-добър свят. Забравил всичко. Останал му само непреодолимият подтик да научи още нещо за мистичното изкуство, за тайните на силата на духа, която позволява да се достигат други светове. Брона бил обладан от нуждата да разпростира силата си — да властва над хората и над света, който те обитавали, чрез способността си да използва тази ужасна сила. Резултатът на тази негова амбиция била позорната Първа война на расите. Тогава той взел надмощие над слабите, объркал умовете на расата на човека и накарал тези нещастни хора да воюват срещу другите раси като ги подчинил на волята на един единствен човек, който вече бил престанал да бъде човек, напълно лишен от способността да бъде дори сам на себе си господар.
— А последователите му? — попита бавно Мениън.
— Жертви на същото. Те се превърнали в слуги на водача си, всички те станали слуги на невероятната сила на магьосничеството… — Аланон замълча нерешително, сякаш се колебаеше да добави още нещо, но не беше сигурен какъв ще бъде ефектът върху слушателите му. Помисли още малко и продължи:
— Фактът, че тези нещастни друиди попаднали точно на обратното, което търсели, е сам по себе си поучителен за човека Може би ако бяха проявили повече търпение, те щяха да успеят да подредят правилно липсващите връзки със старите науки, а не да откриват ужасната сила на света на духовете, които се хранели ненаситно от незащитените им мозъци, докато не ги погълнали напълно. Човешките мозъци не са приспособени да приемат света на нематериалното на тази земя. Нито един простосмъртен не може да издържи дълго на подобно нещо. Прекалено тежко е за понасяне.
Отново изпадна в злокобно мълчание. Слушателите му вече разбираха нрава на врага, който се мъчеха да надхитрят. Те бяха се надигнали срещу човек, който беше престанал да бъде човек, а се беше превърнал в проекцията на някаква огромна сила. Сила, която беше извън възможностите им да разберат, но толкова мощна, че според Аланон тя можеше да поразява човешките мозъци.
— Останалото го знаете — продължи Аланон доста рязко. — Съществото, наречено Брона, което вече било лишено от всичко човешко, се превърнало в направляваща сила и в двете войни между расите. Носителите на черепи са последователите на предишния си господар Брона, онези друиди, които някога били с човешки облик и част от Съвета в Паранор. И те, като самия Брона, вече не могат да избягат от съдбата си. Образите, които приемат, са олицетворение на злото, което въплъщават. Но по-важно е да знаете, че те представляват нова епоха за човечеството, за всички хора на Четирите земи. Старите науки са изчезнали в историята ни и сега са забравени напълно, както са забравени напълно и годините, когато машините били ключът към лесен живот. Сега те са изместени от магьосничеството — една по-силна, по-страшна заплаха за човешкия живот в сравнение с която и да било досега. Повярвайте ми приятели. Живеем в епоха на магьосника и има опасност неговата сила да погълне всички нас!
Последва кратко мълчание. Дълбока тишина надвисна угнетително в нощната гора и последните думи на Аланон отекнаха с кънтяща острота. Ший се обади тихо:
— Каква е тайната на Меча на Шанара?
— В първата война на расите — продължи Аланон почти шепнешком — силата на друида Брона била ограничена. В резултат на това обединената мощ на другите раси, съчетана с познанията на Съвета на друидите, разгромила съставената му от хора армия и го принудила да се скрие. Щял да престане да съществува и цялото събитие щяло да бъде забравено като поредна затворена страница на историята — поредна война между простосмъртните. Но той бил разгадал тайната как да увековечи духовното си начало дълго след като тленните му останки се разложат и превърнат в прах. Успял някак да съхрани собствения си дух, като го подхранвал със силата на мистичните умения, които бил овладял, и му вдъхвал живот извън материалния свят, извън смъртта. Вече можел да хвърля мост между двата свята — светът, в който живеем и светът на духовете, който е извън нашия свят. Събрал спящите векове наред зли духове и изчакал момент, в който да си отмъсти. Докато чакал, наблюдавал как расите се отчуждават една от друга, както бил сигурен, че ще стане след време, и как влиянието на Съвета на друидите намалявало, докато интересът им към расите отслабвал. И тъй като познавал злото, той изчакал, докато омразата, завистта, алчността — присъщите на всички раси човешки недостатъци, — взели превес над добротата и доброжелателството, и тогава нанесъл удара си. Лесно наложил властта си над примитивните, войнствено настроени скални троли от планините Чарнал, подсилил числеността им със същества от света на духовете, на който вече служел, и армията му тръгнала на поход срещу разединените раси.