Както знаете, тя разбила Съвета на друидите и унищожила всички, с изключение на неколцина, които успели да се спасят. Един от спасилите се бил стар мистик на име Бремен, който предугадил опасността и напразно се мъчел да предупреди останалите. В началото бил историк и изучил историята на Първата война на расите, от която научил за Брона и последователите му. Заинтригувал се от това, което те се опитвали да направят. Заподозрял, че тайнствените друиди вероятно са придобили сили, за които никой не знае и срещу които никой не може да се бори. И така Бремен започнал да изучава мистичните умения, но много по-задълбочено и по-предпазливо към евентуалната сила, която усещал, че може да отключи. Работел усилено и след няколко години се убедил, че Брона действително все още съществува и ще започне следващата война срещу расите, а крайният й изход ще бъде решен от силите на магьосничеството и на черната магия. Никак не е трудно да се досетите как била посрещната тази негова теория. Прогонили го извън границите на Паранор. Тогава той самият започнал да усвоява уменията на мистиката и не бил в Паранор, когато армията на тролите завзела палата. Когато разбрал за разгромяването на Съвета, бил убеден, че ако не предприеме нещо, расите ще бъдат абсолютно беззащитни срещу усвоеното от Брона магьосничество — сила, непозната на простосмъртните. Но бил изправен пред проблема как да победи съществото, което нито едно оръжие на простосмъртните не може да срази, същество, съхранило се повече от петстотин години. Отишъл при най-голямата нация по онова време — народа на елфите, конто били под командването на смелия млад крал Джърл Шанара и им предложил помощта си. Елфите открай време уважавали Бремен, защото го разбирали по-добре дори от самите друиди.
Той бил живял сред тях преди падането на Паранор, в годините, когато изучавай науката на мистиката. — Има нещо, което не разбирам — обади се изведнъж Балинор. — Ако Бремен е бил майстор в мистичните изкуства, защо самият той не сее противопоставил на силата на Господаря на магиите? Аланон отговори малко уклончиво: — Накрая той се изправил срещу Брона в равнините Стрелехайм. Но това не било битка, която можела да се види от очите на простосмъртни. После двамата изчезнали. Предположили, че Бремен победил Господаря на духовете, но времето доказало обратното и сега… — поколеба се за миг, после бързо продължи разказа си, но всички забелязаха многозначителната му пауза. — Във всеки случай, Бремен осъзнавал нуждата от талисман, който да служи като щит срещу евентуалното завръщане след време на някой като Брона, когато никой няма да познава мистичните изкуства, за да помогне на народите от четирите земи. Така у него се породила идеята за Меча на Шанара, оръжие, което да съдържа силата, необходима за разгромяването на Господаря на магиите. Бремен изковал Меча на Шанара, но не само от метала на нашия свят, а и с помощта на собствената си мистична сила, която му придала специалните защитни качества, присъщи на всички талисмани в борбата срещу непознатото. Мечът трябвало да черпи силата см от духа на простосмъртните, на които служи като щит. Силата на Меча била в тяхното собствено желание да останат свободни, да жертват дори живота си, за да запазят свободата си. Това било силата, която дала възможност на Джърл Шанара да унищожи тогавашната подвластна на духовете армия на Северната земя. Сега тази сила трябва да се използва, за да бъде върнат Господарят на магиите в света на забвението, в света, на който той принадлежи, да бъде затворен там завинаги и пътят му за връщане в този свят да бъде безвъзвратно отрязан. Но докато притежава Меча, той е способен да пречи, да не позволява на тази сила да бъде използвана за пълното му унищожаване.
— Но защо само потомък от рода на Шанара…? — въпросът се изплъзна от треперещите устни на Ший, а мислите му се лутаха объркано.
— Това е най-големият парадокс — възкликна Аланон още преди да чуе края на въпроса. — Ако сте следили внимателно всичко, което ви разказах за промяната на живота след Великите войни, за това как древните материалистични науки са отстъпили пред науката на сегашната епоха, науката на мистиката, тогава трябва да сте разбрали за какво всъщност става въпрос — най-необикновеното явление от всички. Докато науките на миналото боравели с практически теории, изградени върху неща, които могат да се видят, пипнат и усетят, магьосничеството на нашето време се основава на един съвсем друг принцип. Силата му е действена само когато се вярва, че тя съществува, защото това е сила над ума и тя не може да бъде нито пипната, нито видяна с помощта на човешките сетива. Ако умът не съумее да стъпи на нещо солидно и реално, за да повярва в нейното съществувание, тогава тя не може да има действително въздействие. Господарят на магиите знае това, а страхът на ума от непознатото и вярата му, че това непознато наистина съществува — световете, съществата, всички явления, които не могат да бъдат разбрани от ограничените човешки сетива — му предоставят предостатъчна основа, върху която да практикува мистичните си изкуства. Той се е възползвал от това повече от петстотин години. Ето защо Мечът на Шанара не може да бъде ефикасно оръжие, ако онзи, който го притежава, не вярва в собствената си сила да го използва.