Първият ден премина без произшествия. Прекараха нощта под гигантските дървета, някъде на север от Сребърната река и Кълхейвън. Очевидно беше, че Хендъл беше единственият, който знае точно къде се намират Аланон размени няколко думи с мълчаливото джудже за местонахождението им и за посоката, която щяха да поемат. Изядоха вечерята си студена Страхуваха се, че огънят може да привлече нечие внимание. Но общо взето настроението им беше добро, а разговорът приятен. Ший се възползва от възможността да говори с двамата елфи. Братовчеди бяха на Ивънтайн и Аланон ги беше избрал за членове на групата като представители на кралството на елфите, които да му помагат в издирването на Меча на Шанара.
Бяха братя, по-големият се казваше Дюрън, строен, скромен обитател на западната земя, който още в първия момент създаде у Ший, а и у неотклонно следващия го Флик впечатлението, че е човек, на когото може да се гласува доверие. По-малкият се казваше Дейъл, стеснителен и изключително мил, с няколко години по-млад от Ший. Момчешкият му чар по странен начин разпалваше кръвта на по-възрастните членове на групата, особено на Балинор и Хендъл, калени в битки ветерани, които години наред бяха защитавали границите на родината си. Те аха-аха да повярват, че младостта и неподготвеността му за живота щяха да им предоставят още една възможност да уловят нещо, което ги беше отминало. Дюрън каза на Ший, че брат му напуснал елфския им дом няколко дни преди женитбата си с едно от най-красивите момичета в страната. Ший не можеше да повярва, че Дейъл беше достатъчно пораснал, че да се жени се чудеше защо му е трябвало да напуска дома си в навечерието на сватбата. Дюрън го увери, че той сам е направил избора си. Но по-късно Ший сподели с Флик, че според него връзките му с краля са изиграли голяма роля за решението му. Сега, когато всички от групата, с изключение на мълчаливия усамотил се Хендъл, седяха и си говореха тихо, Ший си мислеше дали младият елф не съжалява горко, че е напуснал бъдещата си булка и е тръгнал на това опасно пътешествие до Паранор. Прииска му се Дейъл да не беше решавал да се присъедини към групата, а да си беше останал на сигурно място в защитените граници на собствената си страна.
По-късно същата вечер Ший се доближи до Балинор и го попита защо са позволили на Дейъл да тръгне на тази експедиция. Принцът на Калахорн се присмя на загрижеността иа човека от Вейл и си помисли, че досега не беше забелязал разликата във възрастта на двамата. Каза му, че когато родните страни на толкова много хора са а такава голяма опасност, никой не си губи времето да се пита защо някой друг е предложил помощта ся. Това просто се подразбира от само себе си. Дейъл е решил да дойде с тях, защото кралят му го помолил да направи това и защото в противен случай щеше да се чувства по-малко мъж а собствените си очи. Балинор обясни, че години наред Хендъл е водил непрестанна битка с гномите, за да защитава родината си. Тази отговорност му е поверена, защото е най-опитният и най-осведоменият човек от граничния район на Източната земя. У дома има жена и семейство, които е виждал само веднъж през последните два месеца и не може да се надява: да ги види скоро отново. Всеки от групата има много неща за губене, заключи той, може би много повече, отколкото Ший би могъл да си представи. Без да се разпростира повече върху последната си забележка, високият обитател на граничния район се отдалечи и отиде при Аланон, за да разискват други въпроси. Леко раздразнен от рязкото прекъсване на разговора им, Ший се върна при Флик и братята елфи.