— Не съм съвсем сигурен, но изглежда са запалили огньове на повече от едно място. В такъв случай, гората ще пламне само след няколко минути! Аланон се поколеба за части от секундата, после им направи знак да продължат напред към Прохода на примката. Ускориха значително крачката, за да стигнат от другата страна на огнения капан, в който бяха заловени. Един пожар в тази борова гора бързо щеше да пресече всякаква възможност за спасение, когато се разпростреше по короните на дърветата. Големите крачки на Аланон и на обитателя на граничния район принудиха Флик и Ший да започнат да тичат, за да не изостават. В един момент Аланон извика вещо на Балинор и едрата фигура изостана и се скри край пътеката. Не виждаха Мениън и Хендъл пред себе си и само от време на време зърваха братята елфи, които се стрелваха между боровете. Аланон се движеше на няколко крачки зад тях и им подвикваше да побързат. Гъсти облаци от бял дим започнаха да проникват през скупчените стволове като плътна мъгла, засенчваха пътеката и все повече затрудняваха дишането. Още нямаше признаци за истински пожар. Явно огънят не се беше разгорял достатъчно силно, за да плъзне през преплетените клони и да ги повали. След няколко минута димът обгърна всичко и Ший и Флик започнаха ла кашлят силно при всяко поемане на въздух, а очите ги засмъдяха от острата миризма. Тогава Аланон им викна да спрат. Спряха неохотно и всеки миг очакваха да продължат, но Аланон като че ли се взираше в нещо назад, а слабото му мрачно лице изглеждаше странно бледо в бялата димна завеса. Не след дълго едрото тяло на Балинор отново се появи в гората зад тях, загърнато плътно в дългото ловно наметало.
— Прав беше, те са зад нас — каза той задъхан на историка, мъчейки се да си поеме въздух. — Подпалили са цялата гора зад гърба ни. Прилича на капан, който цели да ни подмами в Прохода на примката.
— Остани с тях — нареди бързо Аланон, като кимна към уплашените хора от Вейл. Трябва да настигна другите преди да са стигнали прохода!
С изумителна за такъв едър човек бързина високият водач скочи, стрелна се към дърветата отпред и изчезна почти на секундата. Балинор направи знак на младежите да го последват и те продължиха с бърза крачка в същата посока през задушаващия ги лютив дим. После, най-неочаквано, чуха ужасени острото пращене на горящата гора. Димът започна да се издига на талази край тях и да се превръща в ослепително бяла пещ от огромни облаци. Пожарът постепенно ги догонваше. След няколко минути щеше да ги застигне и да ги изгори живи. Тримата се разкашляха, без да могат да си поемат въздух, и се втурнаха като обезумели през боровете, в отчаян опит да се измъкнат от пъкъла, в който бяха попаднали. Ший хвърли бърз поглед към небето и ужасен видя как пламъците прескачат бясно по върховете на високите борове над и пред тях, упорито пълзят по огнения си път и се спускат все по-ниско и по-ниско.
Изведнъж високата каменна стена на канарите се замержеля през дима и дърветата и Балинор им кимна да тичат в тази посока. Минути по-късно излязоха на открито и видяха останалите от групата, които се бяха свили между скалите. Пред тях пътеката се виеше нагоре между канарите и се губеше в Прохода на примката. Тримата бързо се присъединиха към групата и цялата гора лумна в пламъци.
— Опитват се да ни заставят да избираме дали да бъдем изпечени живи в тази борова гора или да тръгнем през прохода — кресна Аланон, като се мъчеше да надвика пращенето на горящата гора, вперил неспокоен поглед в пътеката пред тях.“ — Знаят, че пътищата, по които можем да тръгнем са само два. Но и техните възможности са само две и точно по тази причина губят предимството си. Дюрън, навлез малко в прохода и виж дали гномите не са устроили засада.
Елфът се отдалечи, ниско приведен, без да каже дума. Наблюдаваха го, докато изчезна нагоре по пътеката в скалите. Ший се сгуши до другите. Толкова много му се искаше да може да помогне с нещо.
— Гномите не са глупаци — гласът на Аланон се вряза внезапно в мислите му. — Онези в прохода знаят, че ще бъдат отрязани от другите, които са подпалили гората. Но и не биха рискували да отстъпят през Волфсктаагските планини просто ей така. Или отпред в прохода има голяма сила от гноми, което Дюрън би трябвало да може да ни каже, или имат нещо друго наум.
— Каквото и да е то, те вероятно ще се помъчат да осъществят плановете си в местността, наречена Възела — обясни им Хендъл. — На това място пътят се стеснява толкова много, че по пътеката, образувана от издигащите се ужасно близо една до друга скали, не могат да минат двама души едновременно. — Замълча и като че ли се замисли за нещо.